3_1962/04.07.2011 г.
ЗСч, чл. 4, ал. 1, т. 1;
СС 18 „Приходи”, т. 7
Относно: Запитване от ЕТ „А”, касаещо счетоводното отчитане на приходите от обучението по оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013 г. – програма „Аз мога”
По повод запитване, препратено по компетентност от ЦУ на НАП – гр. София и заведено с вх. № …../…………. г. по описа на Дирекция „ОУИ” гр. В.Т., уведомяваме за следното:
В запитването освен въпроса за задължителна регистрация по ЗДДС, отговорът на който сме изпратили с писмо изх.№ …../………г., са поставени и въпроси, свързани със счетоводното третиране на приходите и разходите за обучение по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013”, програма „Аз мога”. Съгласно чл. 33, т. 4 от Устройствения правилник наДирекция „Данъчна политика” изготвя становища по въпросите за практическото прилагане на счетоводното законодателство. Предвид така установената компетентност с писмо Изх. № ….от ………… г. на ЦУ на НАП,запитването беше изпратено за становище на Дирекция „Данъчна политика” при МФ.
Съобразявайки се с посоченото в същото Дирекция „Данъчна политика” с писмо Изх. № ……/………… г. изразява следното становище:
Отчитайки действието на механизмът по предоставяне на ваучери за обучение, въведен чрез ПМС 251 на Министерския съвет от 21.10.2009 г. за определяне на условията и реда за предоставяне на ваучери за обучение на безработни и заети лица по Приоритетни оси 1 и 2 по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси 2007-2013” (Постановлението), правото да предоставя ваучери за обучение по този ред има само и единствено Агенцията по заетостта. Съгласно чл. 2 от Постановлението ваучери за обучение могат да се предоставят в рамките на изпълнение на проекти, финансирани по процедури за директно предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. В този смисъл и видно от чл. 1, ал. 1, във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 към приложеното Споразумение, доставчикът на услуги (ЕТ „А”), който извършва обучението срещу ваучерите на практика участва в процедурата по директно предоставяне на безвъзмездната финансова помощ, като получава от Агенцията по заетостта съответните плащания за извършени услуги по обучение срещу ваучери за обучения на безработни лица, участващи в програмата. На основание чл. 5, ал. 1 от Постановлението ваучерите за обучение са поименни ценни книги с фиксирана номинална стойност в лева, издадени от Агенцията по заетостта при условията и по реда на Наредбата за условията и реда за отпечатване и контрол на ценни книжа, приета с Постановление № 289 на Министерския съвет от 1994 г., и даващи право на притежателя да премине определено обучение. Притежателят на ваучера (безработното лице) е и съответният бенефициент по програмата. Следователно в конкретния случай става въпрос за счетоводно отчитане на приходи от предоставяне на обучителна услуга, поради което т. 7 от СС 18 „Приходи” е приложим в този случай.
Съобразно посоченото по-горе ЕТ „А” следва да отчете приход за текущата година на база на етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс при условие, че резултатът от сделката може да се оцени надеждно. Предвид спецификата на съответната услуга считат, че предложеният от ЕТ „А” начин за определяне етапа на завършеност на сделката като съотношение между броят взети учебни часове, спрямо общия брой часове за целия период на обучението е коректен, съобразно т. 7.3. от СС 18 „Приходи”. Едновременно с това обаче считат, че резултатът от сделката в конкретния случай не може да се оцени надеждно, тъй като не е изпълнено условието на т. 7.2., буква „а” от СС 18 „Приходи”, а именно: сумата на прихода не може да бъде надеждно изчислена. В този случай и ако предприятието предвижда, че е възможно направените по сделката разходи да се възстановят, приходът се признава в размера на направените разходи, които могат да се възстановят. Доколкото обаче резултатът от сделката за извършване на услуги не може да бъде надеждно оценен и е вероятно направените разходи да не бъдат възстановени, приход не се признава, а направените разходи се признават за текущи разходи. Когато вече не съществуват неясноти относно резултата от сделката за извършване на услуги, приходът се признава.
По отношение на признаването на разходите за обучение, същите се признават като текущи съобразно счетоводният принцип на начисляването, визиран в чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за счетоводството, а именно – към момента на тяхното възникване, независимо от момента на получаването или плащането на паричните средства или техните еквиваленти и се включват във финансовите отчети за периода, за който се отнасят.
‘