Изх.№53-04-582/15.09.2017 г.
Чл. 15 от ТЗ
Чл. 44, ал. 1 от ЗМДТ
Чл. 44 от ЗМДТ
Чл. 33, ал. 1, т. т. 2, 3, 4 и 5 от ЗМДТ
Чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, препратено ни от ЦУ на НАП с вх. №53-04-582/03.08.2017г., във връзка с прилагането на Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
Фактическа обстановка, изложената в запитването е следната:
Новоучредено българско търговско дружество, собственост на дружество, регистрирано в Люксембург, ще придобие търговското предприятие на „М“ ЕАД. За целта ще бъде сключен договор за възмездно придобиване на търговско предприятие, според изискванията на Глава четвърта от Търговския закон (ТЗ).
В резултат на сделката купувачът ще придобие като съвкупност активи, пасиви и фактически отношения от продавача. Сред активите е и недвижим имот – търговски център и бизнес сграда, намиращи се в гр. София.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Дължи ли се данък по чл. 44 от ЗМДТ при придобиване на търговско дружество, в активите на което са включени недвижими имоти и ако такъв се дължи – кое е задълженото лице?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Член 44, ал. 1 от ЗМДТ определя облагаемите с данък обекти – такива са имуществата, придобити по дарение или друг безвъзмезден начин, както и недвижимите имоти, ограничените вещни права върху тях и моторните превозни средства, придобити по възмезден начин.
При сделки с предприятия по чл. 15 от Търговския закон (ТЗ) данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи. Основание за поддържане на това становище е обстоятелството, че обект на придобиване в случая се явява предприятието като обособена съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а не отделни нейни елементи. Очевидно съвкупността от правни и фактически отношения следва да се разграничава от отделните нейни елементи – права и задължения.
Допълнителен аргумент в подкрепа на гореизложеното е също липсата на изричен текст в разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗМДТ, с който да се определя облагаемата основа при придобиване на предприятия. Според ал. 2 на чл. 46 от ЗМДТ, недвижимите имоти и ограничените вещни права върху тях се оценяват по начина, посочен в т. 1, а другите имущества – по реда на чл. 33, ал. 1, т. т. 2, 3, 4 и 5. В този текст няма препратка към разпоредбата на чл. 33, ал. 1, т. 6 от ЗМДТ, която регламентира оценяването на предприятия.
С оглед на гореизложеното, при сделка по придобиване на търговско предприятие по чл. 15 от ТЗ, в активите на което има недвижим имот, данък при придобиване на имущества по раздел трети, глава втора от ЗМДТ не се дължи.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.