В Дирекция ОДОП ….. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 20-29-8 от 29.01.2020 г., относно начисляване на данък върху добавената стойност при префактуриране на разходи за парно отопление по реда на Закона за данъка върху добавената стойност, фактурирани от Община … на ТП на НОИ ……
В запитването са изложени два подхода за начисляване на разходи за парно отопление от страна на Община …. във връзка с използвани помещения от ТП на НОИ ……, а именно:
Първият подход е залегнал като практика на Община …. при префактуриране на разходи за парно отопление. При него се прилагат фактури за платени суми към доставчици на стоки и услуги – за доставка на природен газ, електроенергия и вода свързани с парното отопление, като в тези фактури доставчиците са начислили съответните суми за ДДС. Освен тях в стойността на парното отопление са включени разходи за работни заплати, осигуровки на персонала, пряко ангажиран с парното отопление, като върху тези разходи Община ….. също начислява ДДС. Така получената сумарна стойност се разпределя на ползвателите на база квадратурата на ползваните от тях помещения.
При втория подход следва да се разгледат действително направените разходи от Община …. във връзка с формиране на стойността на парното отопление. При него върху разходите за заплати и осигуровки не следва да се начислява ДДС, тъй като такъв не се дължи и в действителност общината не извършва такъв разход, т.е. при префактуриране следва да се включат разходите за доставка на природен газ, електроенергия и вода с включен ДДС и към тях се прибавят разходите за работни заплати и осигуровки, без да се начислява ДДС върху последните. Така получената сумарна стойност се разпределя на ползвателите на база квадратурата на ползваните от тях помещения.
Зададен е следният въпрос: Кой от двата подхода следва да приложи Община …….. във връзка с префактуриране на разходите за отопление и начисляване на ДДС по реда на ЗДДС?
Поради недостатъчно изяснената фактическа обстановка и в отговор на поставения от Вас въпрос, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Съгласно чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. В ал. 3, т. 1 и т. 3 от същия законов текст е посочено, че данъчната основа по ал. 2 се увеличава с всички други данъци и такси, когато такива са дължими за доставката, както и със съпътстващите разходи, начислени от доставчика на получателя, които са пряко свързани с доставката.
Следва също така да се обърне внимание на разграничаването на случаите на префактуриране от случаите, в които възнаграждението по доставката се определя въз основа на разходите, извършени от доставчика или така наречения метод на ценообразуване разходи плюс. В тези случаи не става въпрос за префактуриране, а за начин на изчисляване на дължимото по доставката възнаграждение.
Относно данъчното третиране по ЗДДС на консумативни разходи за електроенергия, топлоенергия, вода и др., които се префактурират са изготвени указания на ЦУ на НАП с изх. № 91-00-86 от 21.03.2007 г. и изх. № 20-00-42 от 21.02.2014 г., които са публикувани на страницата на НАП – www.nap.bg.