2_181/16.03.2018г
ЗДДС чл.26, ал.1 и ал.2
ЗДДС чл.123, ал.3
ППЗДДС чл.84
В НАП е постъпило Ваше писмено запитване. В запитването Ви е описана следната фактическа обстановка:
Дружеството е с основен предмет на дейност – транспортни услуги в страната и чужбина, отдаване под наем и оперативен лизинг.
Във връзка с осъществената дейност през 2017 г. са сключени договори за отдаване под наем на полуремаркета. За договорения наем се издават данъчни фактури в определените срокове.
Сключените договори за наем на движима вещ /полуремарке/, съдържат следната клауза : „При забава на месечното плащане наемателят дължи неустойка в размер на 0,5 % от наемната месечна цена за всеки просрочен ден. Наемодателят издава на наемателя фактура за просрочения срок на плащане.“
След служебна справка е установено, че дружеството е регистрирано по ЗДДС лице.
В тази връзка сте задали следните въпроси:
1. При начисляване на дължимата неустойка за забавени плащания от клиентите следва ли да се начислява ДДС?
2. В случай, че за дължими неустойки е издадена фактура с начислен ДДС върху сумата, има ли право наемателят да ползва начисления ДДС във фактура за неустойка като данъчен кредит?
Във връзка с приложението на разпоредбите на ЗДДС и ППЗДДС, изразяваме следното становище по зададения от Вас въпрос:
Данъчната основа съгласно чл.26, ал.1 и 2 от ЗДДС е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът, в зависимост от това, дали доставката е облагаема или освободена, като същата се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания за неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Видно от цитирания законов текст неустойките не са елемент от данъчната основа на доставките, съответно върху стойността им не се начислява данък върху добавената стойност.
Съгласно чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките не се издава данъчен документ /фактура, известие към фактура, протокол/, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. В този смисъл неустойката може да се документира чрез издаване на първичен счетоводен документ, отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството /ЗСч/. Всеки документ, съдържащ предвидените в чл.6, ал.1 от ЗСч задължителни реквизити се счита за първичен документ.
С оглед гореизложеното, в случай, че сте издали фактура, в която сте включили стойността на неустойката в данъчната основа на доставката, следва на основание чл.123, ал.3 от ЗДДС да издадете данъчно кредитно известие за намаление на данъчната основа на доставката със стойността на неустойката.