Изх. №: 26-К-76
Дата: 04.02.2020 г.
ЗДДФЛ, чл. 7, чл. 8, чл. 37, чл. 46, чл. 55,
чл. 56, чл. 65, чл. 67, чл. 75
ЗКПО, чл. 2, чл. 12, чл. 13, чл. 195, чл. 199,
чл. 200, чл. 201, чл. 202
ДОПК, чл. 135 – чл. 142
СИДДО с Турция, чл. 13
ОТНОСНО: Запитване във връзка с прилагането на Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО) между Република България и Република Турция
От представената във Вашето запитване фактическа обстановка е видно, че считано от 2012 г. 50 % от дяловете на българско дружество с ограничена отговорност се притежават от юридическо лице, което е местно лице на Турция по смисъла на СИДДО между България и Турция, а останалите 50 % от дяловете на българското дружество се притежават от две физически лица, които също са местни лица на Турция по смисъла на посочената СИДДО. През 2020 г. тримата съдружници прехвърлят притежаваните от тях дялове в българското дружество на българско юридическо лице.
При описаната по-горе фактическа обстановка, Вие желаете да получите отговор на следните въпроси:
1. Дължим ли е данък при източника съгласно СИДДО между България и Турция при печалби реализирани от юридическо лице, което е местно на Турция, от продажба на дялове в българско юридическо лице и ако се дължи, то каква е данъчната ставка?
2. Дължим ли е данък при източника съгласно СИДДО между България и Турция при печалби реализирани от физически лица, които са местни лица на Турция, от продажба на дялове в българско юридическо лице и ако се дължи, то каква е данъчната ставка?
3. Ако се дължи данък в България, как се изчислява данъчната основа, като се има предвид, че стойността на всички дялове е ……. лв., а продажната цена е по-висока?
4. Ако се дължи данък в България, кой следва да декларира и внесе този данък – получателите на доходите или платеца на доходите?
5. Ако се дължи данък в България, в какъв срок следва да се декларира и внесе този данък?
6. Ако по смисъла на СИДДО между България и Турция не се дължи данък в България, следва ли получателите на доходите да представят документи, удостоверяващи качеството им на действителни собственици на доходите?
С оглед на поставените от Вас въпроси и относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) чуждестранните юридически лица, които получават доходи от източник в България са определени като данъчно задължени лица по този закон. Сред видовете доходи от източник в България, изброени в чл. 12 от ЗКПО, са и доходите от сделки с финансови активи, издадени от местни юридически лица, държавата и общините (чл. 12, ал. 3 от ЗКПО). Дефиниция за финансов актив е дадена с разпоредбата на § 1, т. 3 от ДР на ЗКПО, която препраща към приложимите счетоводни стандарти. По смисъла на посоченото определение дяловете на местно юридическо лице представляват финансов актив. Следователно доходите, реализирани от чуждестранното юридическо лице, което е местно лице на Турция, от продажба на дялове на местно юридическо лице, представляват доходи от източник в България. Съгласно чл. 195, ал. 1 от ЗКПО доходите на чуждестранни юридически лица от сделки с финансови активи, когато не са реализирани чрез място на стопанска дейност в страната, подлежат на облагане с данък при източника, който е окончателен. По силата на ал. 3 от същия член данъкът се удържа от получателя на дохода. Данъчната основа се определя съгласно чл. 199, ал. 3 от ЗКПО и представлява положителната разлика между продажната цена на финансовите активи и тяхната документално доказана цена на придобиване. Според чл. 200, ал. 2 от ЗКПО данъчната ставка е в размер на 10 на сто. Редът за деклариране и сроковете за внасяне на данъка са установени в чл. 201 и чл. 202 от ЗКПО. Съгласно цитираните норми данъкът се внася от получателя на дохода в срок до края на месеца, следващ тримесечието на начисляване на дохода, като доходът се смята за начислен от датата на получаването му от чуждестранното юридическо лице.
Видно от чл. 7 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в България. Сред видовете доходи от източник в България, изброени в чл. 8 от ЗДДФЛ, са и доходите от сделки с дялове, издадени от местни юридически лица (чл. 8, ал. 8 от ЗДДФЛ). Следователно доходите, реализирани от чуждестранните физически лица, които са местни на Турция, от продажба на дялове в местно юридическо лице представляват доходи от източник в България. На основание чл. 37, ал. 1 от ЗДДФЛ, с окончателен данък независимо от обстоятелствата по чл. 13 се облагат изброените в същата алинея доходи от източник в България (в т.ч. доходи от продажба на дялове), начислени/изплатени в полза на чуждестранни физически лица, когато не са реализирани чрез определена база в страната. Съгласно чл. 37, ал. 4 от ЗДДФЛ окончателният данък за доходите от продажба на дялове, реализирани от чуждестранни физически лица, се определя върху положителната разлика между продажната цена им и документално доказаната цена на придобиване. Видно от чл. 46, ал. 1 от ЗДДФЛ данъчната ставка е в размер на 10 на сто. На основание чл. 65, ал. 5 и чл. 67, ал. 1 от ЗДДФЛ данъкът се внася от лицето, придобило дохода, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиването на дохода. В същия срок физическото лице трябва да подаде декларация за дължимия данък (чл. 55, ал. 2 и чл. 56 от ЗДДФЛ).
От друга страна, съгласно чл. 13 от ЗКПО и чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на тези закони, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В конкретния случай е необходимо да се има предвид, че между България и Турция има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане , обн. в ДВ, бр. 123 от 22.12.1997 г., в сила от 17.09.1997 г.
Доходите от продажба на дялове, реализирани както от юридически, така и от физически лица, попадат в обхвата на чл. 13 от посочената Спогодба. Съгласно чл. 13, ал. 4 от СИДДО с Турция печалбите от продажба на имущество, различно от посоченото в ал. 1-3, не подлежат на облагане с данък в България, освен ако периодът между придобиването и прехвърлянето на имуществото не надвишава една година. Доколкото печалбите от прехвърляне на дялове в български дружества не са специално разгледани в ал. 1-3 на чл. 13, то тези печалби попадат в обхвата на ал. 4 на същия член от Спогодбата. В конкретния случай, след като чуждестранните лица притежават дяловете в капитала на българското дружество за период, надвишаващ една година (дяловете са придобити през 2012 г., а са прехвърлени през 2020 г.), печалбите от продажбата на съответните дялове, ще бъдат освободени от облагане с данък при източника в България на основание чл. 13, ал. 4, изр. първо от СИДДО с Турция.
Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане, сключени от България, не се прилагат автоматично от лицата, претендиращи облекченията по тях. За тази цел в Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) е предвидена процедура за прилагане на облекченията по СИДДО. Посочената процедура се съдържа в разпоредбите на чл. 135 – 142 от ДОПК. Редът за удостоверяването на основанията за прилагане на облекченията по СИДДО е различен в зависимост от размера на реализираните от чуждестранното лице доходи. В случай че размерът на дохода надвиши 500 000 лв. през съответната данъчна година, тогава основанията се удостоверяват с искане по образец (чл. 137 от ДОПК), което се подава от чуждестранното лице (или негов надлежно упълномощен представител) в ТД на НАП по регистрация на платеца на дохода или в ТД на НАП София, когато платецът не подлежи на регистрация. За доходи под определени размери ДОПК предвижда облекчен ред за удостоверяване на основанията за прилагане на СИДДО (чл. 142, ал. 1 от ДОПК). Такива са случаите, в които платец начислява на чуждестранно лице доходи от източник в страната с общ размер до 500 000 лв. годишно. Тук следва да се има предвид, че при изчисляването на прага от 500 000 лв. се отчита съвкупният размер на всички доходи от източник в България (независимо дали са реализирани въз основа на един и същ договор или дали са от един и същ вид), начислени от един платец в полза на едно чуждестранно лице. В този случай чл. 142, ал. 1 от ДОПК предвижда, че обстоятелствата по чл. 136, в т.ч. качеството местно лице и действителен притежател на дохода, се удостоверяват пред платеца на дохода, като искане по чл. 137, ал. 1 не се подава.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА НАП:
/ПЛАМЕН ДИМИТРОВ/