Запитването е изложена следната фактическа обстановка: „Н“ АД командирова свои служители в Швейцария, където се обу

чл. 3 от ЗДДС, чл. 96 от ЗДДС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Н“ АД командирова свои служители в Швейцария, където се обучават в продължение на няколко месеца. Швейцарското дружество заплаща парите за командировки, които надхвърлят двойния размер, съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ). Понякога същите дори надхвърлят 50 000,00 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Получените суми за командировките облагат ли се в България?
2. Каква част от получените суми следва да се обложи в България?
3. Следва ли лицето, получило суми над 50 000,00 лв. за командировки да се регистрира по ЗДДС?
4. Къде в годишните данъчни декларации се декларират получените за командировки суми?
5. Може ли данък върху тези суми да бъде платен в Швейцария?
Предвид описаната фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи, втори, четвърти и пети въпрос запитването Ви е препратено до ЦУ на НАП, Дирекция СИДДО за изразяване на становище.
По трети въпрос
Според разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗДДС, данъчно задължено лице, по смисъла на закона е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Независима икономическа дейност, по смисъла на чл. 3, ал. 2 изр. 1 от ЗДДС е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Изречение второ на същата разпоредба разширява кръга на независимата икономическа дейност като постановява, че такава дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. В ЗДДС липсва легална дефиниция на понятието „дейност, извършвана редовно или по занятие“. „Редовно или по занятие“ предполага, че лицето има намерение да превърне тази дейност в източник на постоянен доход. Това намерение е видно, ако лицето системно, с цел придобиване на доход, извършва определени дейности в свой частен интерес. Системността може да се проявява както чрез системно (регулярно) получаване на доход, така и чрез продължителност и/или многократност на действията/дейностите, при което дали фактически такъв доход е реализиран от лицето от гледна точка на ЗДДС е правно ирелевантно.
Изрично като дейност, която не представлява независима икономическа дейност, в чл. 3, ал. 3, т. 1 от ЗДДС е посочена дейността, осъществявана от физически лица по трудово правоотношение или по правоотношение, приравнено на трудово, както и уредената в закон дейност на физическите лица, които не са еднолични търговци, по управление и контрол на юридически лица.
Нормата на чл. 3, ал. 3 от ЗДДС кореспондира с тази на чл. 10 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО). Съгласно разпоредбата условието в член 9, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО, че икономическата дейност се извършва „независимо“, изключва наетите и други лица от ДДС, доколкото те са обвързани с работодател по договор за работа или с някакви други юридически връзки, създаващи взаимоотношение на работодател и наето лице във връзка с условията на работа, възнаграждението и отговорността на работодателя.
Безспорно дейността, извършвана по силата на трудовото правоотношение между работник/служител и дружество е извън обхвата на независимата икономическа дейност.
В случая, „Н“ АД, командирова свои служители до Швейцария, където същите ще се обучават няколко месеца. По смисъла на чл. 2, ал. 2 от Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ) изпращането на лица в чужбина с цел придобиване и/или повишаване на квалификация или изучаване на чуждестранен опит е специализация. Предназначението на изплащането на средствата за специализации на работниците и/или служителите в предприятието е да компенсират до известна степен неудобствата, които служителят или работникът понася, във връзка с изпълнението на задачата извън мястото на работа. В тази връзка средствата, които лицата получават не могат да се определят като възнаграждение за извършена от тях дейност, попадаща в обхвата на независимата икономическа дейност, тъй като в случая те не предоставят нито стока, по смисъла на чл. 5 и чл. 6 от ЗДДС, нито услуга по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от закона. Поради това, изплатените средства във връзка със специализацията в чужбина не са плащане по облагаема доставка, по смисъла на чл. 12 от ЗДДС и съответно не участват при формирането на облагаемия оборот за целите на задължителната регистрация по чл. 96 от ЗДДС. Това не се променя от обстоятелството, че изплатените средства превишават двойния размер, определен с НСКСЧ или достигат прага за регистрация по чл. 96, ал. 1 от ЗДДС от 50 000,00 лв..
Независимо от това, следва да се има предвид, че ако под формата на плащане на командировъчни по НСКСЧ във връзка със специализациите в чужбина, се извършва плащане на цена за извършени от работниците и/или служителите дейности, които съобразно изложеното по-горе биха могли да се определят като независима икономическа дейност, то тогава съответното лице ще придобие качество на данъчно задължено лице и като такова за него ще са приложими всички задължения, произтичащи от ЗДДС, включително и задължение за регистрация по закона.

Оценете статията

Вашият коментар