Запитването е посочено, че лицето изработва традиционни изделия от плъсти, чиято реализация е на учредени от Камарата на

ЗДДС чл.97а
ППЗДДС,
КСО чл.4, ал.3, т.1
Наредба Н-18 чл.4, т.7
ЗДДФЛ чл.29, ал.1, т.2, б. „в“

Физическото лице е било собственик на едноличен търговец, с регистрация по ЗДДС от 1994 г., чиято дейност е прекратена от 25.02.2018 г. Едноличният търговец е заличен съдебно на 25.04.2018 г.
В запитването е посочено, че лицето изработва традиционни изделия от плъсти, чиято реализация е на учредени от Камарата на занаятите изложения и продажби извън територията на страната, ползвайки услугите на онлайн фирма, регистрирана в ЕС, която си удържа такси за реклама и контакт с клиентите, за което издава фактура. В телефонен разговор се уточни, че лицето е регистрирано в Агенция по вписване с майсторско свидетелство за упражняване на занаятчийска дейност.
…….. изпраща предплатените през онлайн фирмата изделия до клиента. В рамките на 7 до 20 дни онлайн фирмата превежда получената сума от клиента по сметката на физическото лице.
Предвид услугите, по които лицето е получател, същото е регистрирано на основание чл.97а от ЗДДС.
Поставени са следните въпроси:
1. Кога и с какви документи трябва да се извърши регистрацията по чл.97а от ЗДДС /от физическото лице с Булстат или ЕТ/?
2. Какво да включва месечната декларация по чл.97а от ЗДДС?
3. Относно отчетните документи, които следва да се изготвят:
* Месечна декларация за дължими здравни осигуровки
3.1. Трябва ли физическото лице да има постоянна регистрация за извършване на дейност, тъй като работата е на периоди, в които има прекъсвания, а клиентите от онлайн фирмата закупуват изделията в различни от периодите на изготвяне на изделията?
– Декларация по чл. 97а от ЗДДС
3.2. Коя част от приходите са с ДДС – продажбите на изделия в България или продажбите през онлайн фирмата за ЕС или извън ЕС?
3.3. Какви документи се издават към онлайн фирмата, във връзка с тяхната месечна фактура?
3.4. С какъв вид документ следва да се отчитат приходите през онлайн фирмата – протокол по банкови извлечения или протокол с упоменаване на онлайн персоналните клиенти получатели или друга форма, тъй като фактурата не е подходяща форма при липса на конкретен насрещен потребител и конкретна дата на настъпило събитие?
– Декларация за авансово плащане на данъка върху приходите
3.5. Какъв е периодът на деклариране – едномесечен или тримесечен?
3.6. Има ли други изисквания при отчитане на разходите, различни от тези по Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г., а именно признаване на 40 на сто присъщи разходи за дейността, без представяне на разходни фактури?
3.7. Доколко може да се използва за осчетоводяване извлечение от Еконт и техни касови документи при наложен платеж и парични преводи, тъй като приложена касова бележка от страна на физическото лице към клиента може да се окаже невалидна при неодобрено и върнато изделие, а физическото лице доставчик се задължава с тази сума?
3.8. Какъв вид банкова сметка е необходима на физическото лице – за приходите от страната и от чужбина?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС, ППЗДДС, КСО, ЗЗО, ЗДДФЛ и Наредба Н-18, изразявам следното становище:
По ЗДДС
Съгласно §1, ал.4 от ДР на ППЗДДС когато физическо лице получи при регистрацията си идентификационен номер по ДДС в качеството си на едноличен търговец и впоследствие се заличи от търговския регистър и за него са налице основанията за регистрация по закона, лицето е длъжно да се пререгистрира, като за него идентификационен номер по ДДС е единният граждански номер, съответно личният номер на чужденец, пред който е поставен знакът „BG“.
При проверка в информационния масив се установи, че във връзка със заличаване на ЕТ ……………..2018 г., от органите по приходите е извършена проверка за установяване на наличие или липса на основания за дерегистрация по ЗДДС, при която е констатирано, че е налице основание за задължителна регистрация по чл.97а от ЗДДС, във връзка с услугите, по които лицето е получател, с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем, на основание чл.82, ал.2 от ЗДДС.
Съобразно съставения протокол с №.., като физическо лице, което осъществява продажби на изделия от плъсти, оставате регистрирано лице по ЗДДС, на основание чл.97а, ал.1 от с.з., като идентификационният Ви номер по ЗДДС става ЕГН, пред който е поставен знака „BG“.
Видно от запитването, онлайн търговецът от ЕС, осъществява контакти между крайното лице получател на стоките и Вас като физическо лице доставчик, рекламира изделията на сайта и се явява посредник по плащанията. За предоставените услуги онлайн търговецът от ЕС издава фактури, по които Вие сте получател. На основание чл.21, ал.2 от ЗДДС тези доставки са с място на изпълнение на територията на страната.
Когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 /чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС/.
Като регистрирано лице – получател по доставката на услуги от европейски онлайн търговец, задължително следва да издадете протокол, на основание чл.117, ал.1, т.1 от ЗДДС, във връзка с чл. 82, ал.2 от с.з., в който да начислите ДДС.
Доставките свързани с продажби на изделия от плъсти, както на лица от България на организирани изложения, така и на лица от ЕС и извън него през онлайн фирмата от ЕС са с място на изпълнение на територията на страната, с оглед разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС.
Предвид чл.25, ал.2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата на която се прехвърля собствеността върху изделията.
Освен в случаите по ал.2, данъчното събитие възниква на датата, на която доставчикът получи плащането – при продажба на стоки чрез поръчка по пощата или по електронен път /чл.25, ал.3, т.4 от ЗДДС/.
Данъчното събитие при извършване на продажби от онлайн търговеца, когато същият действа от Ваше име и за Ваша сметка ще възникне на датата на получаване на плащането от посредника.
На основание чл. 113, ал.1 от ЗДДС като данъчно задължено лице – доставчик сте длъжни да издавате фактури за извършените от Вас доставки на стоки или при получаване на авансово плащане преди това, освен в случаите по чл.113, ал.3, т.1 от с.з., при които може да не се издава фактура – когато получателят е данъчно незадължено физическо лице.
В случаите когато се издава фактура, същата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.
В разпоредбата на чл.113, ал.9 от ЗДДС е посочено, че данъчно задължените лица, които са регистрирани на основание чл. 97а, ал. 1 и 2, нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури и известия към фактури и на основание чл.79, ал.2, т.2 от ЗДДС във фактурата/известието като основание за неначисляване на данъка се вписва „чл. 113, ал. 9“.
С оглед на гореизложеното в издадените фактури за доставка на стоки не следва да посочвате ДДС. Същите не се включват в дневника за продажби и справката декларация по ЗДДС.
При развалянето на доставката, за която е издадена фактура, сте длъжни да издаде известие към същата, на основание чл. 115 от ЗДДС.
Следва да имате предвид също, че доставките на стоки, с място на изпълнение на територията на страната, са облагаеми и същите се включват при определяне на облагаемия оборот за задължителна регистрация по чл.96 от закона.
Предвид чл.113, ал.2 и 3 от ППЗДДС регистрираните лица, на основание чл. 97а от закона, отразяват в дневника за продажбите единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона, с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2, т. 3 от закона.
Предвид чл.113, ал.5 от ППЗДДС информацията от отчетните регистри се използва за попълване на справките-декларации.
С оглед гореизложеното, в дневника за продажби, както и в месечната СД по ЗДДС, следва да включвате единствено протоколите, с които сте начислили ДДС, по повод доставките на услуги, по които Вие сте получател, за които данъкът е изискуем по чл. 82, ал. 2, т. 3 от с.з.
Съгласно чл.70, ал.4 от ЗДДС, лице регистрирано на основание чл. 97а от с.з., няма право на данъчен кредит, във връзка с което, регистрираните лица на основание чл. 97а от ЗДДС, могат да не изготвят дневник за покупките. В тези случаи подаваният от лицето дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности „нула“ за числовите полета и „интервал“ за символните полета.
По осигурителното законодателство
От информационната система на НАП, ПП СУП и от допълнително проведен телефонен разговор се установи, че Вие сте регистрирана като самоосигуряващо се лице – упражняващо занаятчийска дейност и сте пенсионер от 14.05.2011г., с оглед на което следва да имате предвид следното:
На основание чл.4, ал.3, т.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, регистрирани като упражняващи занаятчийска дейност, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл.4, ал.4 от КСО). Осигурителните вноски за лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл.6, ал.8 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл.6, ал.9 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Съгласно чл.4, ал.6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват социално по свое желание в случаите, когато упражняват дейностите по чл.4, ал.3, т.1 от КСО.
Съгласно чл.1, ал.2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ), при започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, самоосигуряващото се лице подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП до компетентната ТД на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
В декларация образец ОКд-5 е предвидено поле, където самоосигуряващото се лице в качеството на пенсионер може да изрази изрично желанието си да се осигурява.
За тези лица осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията (чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигуряване на лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО – лица, упражняващи по регистрация занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Трудовата дейност като основание за осигуряване е изрично предвидена в чл.10 от КСО и чл.1, ал.1 и ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ.
За трудова дейност се приема всяко действие на самоосигуряващото се лице, регистрирано като упражняващо занаятчийска дейност, извършено във връзка с осъществяване на дейността му, след вписването в Регистър Булстат.
Видно от горецитираното, Вие като пенсионер може да не се осигурявате социално, освен ако не изразите изрично съгласие за това, по гореописания ред.
В Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), липсва разпоредба, която да дава възможност за изключване на пенсионерите от кръга на задължително здравноосигурените лица. Поради това, упражняващите занаятчийска дейност дължат здравноосигурителни вноски, когато упражняват трудова дейност.
Съгласно чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО, лицата по чл.4, ал.3, т.1 от КСО, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се, определени със ЗБДОО (за 2018 г. – 8 % от 510 лв.), и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т.3, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.9 от КСО.
Вноските се внасят за сметка на самоосигуряващото се лице до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл.50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
Самоосигуряващите се лица периодично представят в НАП данни по реда на Наредба № Н-8/25.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се.
Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. декларация образец № 1 се подава в съответната компетентна ТД на НАП от самоосигуряващите се лица до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят данните за тях;
Разпоредбата на чл.3, ал.3, т.2 от същата наредба, регламентира, че декларация образец № 6 се подава в съответната компетентна ТД на НАП, от самоосигуряващите се лица – еднократно до 30 април.
По ЗДДФЛ и Наредба Н-18 от 2006 г.:
Легална дефиниция на понятието „търговски обект“ е дадена в §1, т.41 от ДР на ЗДДС. „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
На основание чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006 г. всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство /ФУ/ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Изключениеята от това правило са посочени в чл.4 от Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ. Съобразно разпоредбата на чл.4, т.7 от Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ/ИАСУТД лице, което упражнява занаят по смисъла на Закона за занаятите, с изключение на автомонтьорство и автосервизни услуги и при условие че лицето е занаятчия – пенсионер по инвалидност или за изслужено време и старост, което извършва услугите с личен труд и не е търговец по смисъла на Търговския закон.
Разпоредбата на чл.9, ал.2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, задължава данъчно задължените лица, които не са длъжни да издават фискална касова бележка от фискално устройство по реда на Наредба №Н-18 от 2006 г. на МФ, да издават документ за придобитите от тях доходи от източници от друга стопанска дейност, съдържащ реквизитите по чл. 6, ал. 1 от Закона за счетоводството.
С оглед разпоредбата на чл. 4, т. 7 от Наредба № Н-18 от 2006 г и изложените в запитването Ви факти, Вие не сте задължена да регистрирате чрез фискално устройство извършваните от Вас продажби в търговски обект, но следва на основание чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ да издавате документ за придобитите от Вас доходи, съдържащ реквизитите по чл. 6 ал. 1 от Закона за счетоводството. В случаите когато е издадена фактура за осъществените от Вас продажби на стоки, същата замества документа по чл.9, ал.2 от ЗДДФЛ.
Когато извършвате продажби на стоки чрез онлайн фирма от ЕС или когато продавате в страната с наложен платеж чрез куриер, извършваната от Вас дейност е съотносима с дадената в § 1, г. 1 от ДР на Наредба № Н-18 на МФ от 13.12.2006г. дефиниция за „разносна търговия“, състояща се в продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка, при която доставката се извършва от нает от доставчика персонал. По реда на чл.25, ал.2 от Наредба № Н-18 /2006 г. при разносна търговия, фискалната бележка се издава от търговеца при окомплектовката на заявката и се предава на разносвача, който от своя страна следва да я предаде на купувача при получаване на плащането. Във Вашия случай при „разносна търговия“ следва да издавате документ по чл.6, ал.1 от ЗСч при окомплектовката на заявката /с изключение на плащанията, при които не се издава касова бележка, посочени в чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18 от 2006г./, преди изпращането й към адреса на получателя на стоката. Евентуалното връщане на стоката и намаляването на оборота от продажби, отчетени с документи по чл.6, ал.1 от ЗСч., може да докажете с всички доказателства, удостоверяващи връщане на стоката, издадени от куриера, онлайн фирмата и получателя на стоката, както и с върнатия Ви екземпляр при разваляне на продажбата на документа по чл.6, ал.1 от ЗСч.
Следва да имате предвид, че с промените в Наредба №Н-18 от 2006 г. ДВ бр.80 от 28.09. 2018г. бе създадена нова Глава седем “Г“ Изисквания, към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, чийто разпоредби влизат в сила 3 месеца след обнародването на Наредбата в „Държавен вестник“.
На основание §76, ал.2 от ДР на Нрадеба Н-18 от 2006г на МФ ДВ бр.80 от 28.09. 2018г. лицата, които осъществяват търговска дейност чрез електронен магазин към датата на влизане в сила на Глава седем “Г“ Изисквания, към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, подават информацията в тримесечен срок от влизане в сила на тези разпоредби.
Легална дефиниция на понятието електронен магазин е дадено в §1, т.87 от ДР на ЗДДС. „Електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставка и за избор на метод за плащане.
По отношение на формиране на облагаемия Ви доход от продажба на плъсти приложение ще намери разпоредбата на чл.29, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗДДФЛ, съгласно която облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността в размер на 40 на сто за доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси.
За придобитите доходи от продажба на плъсти на основание чл.55, ал.2 от ЗДДФЛ следва да подавате декларация по чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ, в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода, като в този срок следва да внесете авансов данък, изчислен съгласно разпоредбата на чл.43 от ЗДДФЛ.
В годишен аспект следва да подавате годишна данъчна декларация по образец на основание чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода.

Оценете статията

Вашият коментар