КСО: чл. 9, ал. 3, т. 2; чл. 9, ал. 4 и 5;
НЕВДПОВ: чл. 1а, ал. 1 и2; чл. 4а;
ОТНОСНО:Зачитане на осигурителен стаж на основание чл. 9, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване
Във връзка с Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. ……….. вх. № ………./25.05.2016 г., отговаряме следното:
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С Решение № 2771 от 17.07.2015 г. на П районен съд, влязло в сила на 01.08.2015 г., е признатоза незаконно уволнението на РИГ с ЕГН ………. и тя е възстановена на предишната работа. Съобщението на РС – гр. П, с което съдът уведомява РИГ, че тя е възстановена на работа съгласно чл. 345, ал. 1 от Кодекса на труда, е издадено на 08.12.2015 г. ОП “Организация и контрол на транспорта” гр. П я възстановява на работа считано от 16.12.2015 г. За периода от датата на уволнението – 13.11.2014 г. до възстановяването й на работа не са внасяни осигурителни вноски. Към запитването е приложена декларация от лицето, че за целия период не е било осигурявано.
Интересувате се, за какъв период дължите осигурителни вноски?
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 (посл. изм. – ДВ, бр. 99 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 и чл. 4а, ал. 1 са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган; за този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, а за лицата по чл. 4а, ал. 1 – от работодателя им върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано; ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за лицето (чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски са в размерите за фонд “Пенсии“, съответно фонд “Пенсии за лицата по чл. 69“ и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд (чл. 9, ал. 5 от КСО, посл. изм. – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 15.08.2015 г.).
За времето на незаконното уволнение, което се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не се внасят здравноосигурителни вноски от осигурителя. За това време, ако лицето не е било осигурявано здравно на друго основание, се дължат здравноосигурителни вноски за негова сметка – върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (чл. 40, ал. 5, т. 1 от Закона за здравното осигуряване).
Съгласно чл. 1а, ал. 1 (посл. изм. – ДВ, бр. 33 от 2013 г., в сила от 01.01.2013 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ) осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (чл. 1а, ал. 2 от НЕВДПОВ).
На основание чл. 4а от НЕВДПОВ (Нов – ДВ, бр. 16 от 2012 г., в сила от 01.01.2012 г.) за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и 2 от КСО лицето представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.
Предвид цитираните разпоредби, в случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, осигурителят дължи осигурителни вноски за целия период, през който лицето е било без работа и не е било осигурявано или е било осигурявано върху по-малък осигурителен доход, като периодът, за който се дължат вноските е от датата на уволнението до възстановяването му на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган.
В конкретния случай периодът, за който следва да внесете горепосочените осигурителни вноски, е от датата на уволнението до датата, на която изтича 14-дневният срок от влизане в сила решението на П районен съд, т.е. от 13 ноември 2014 г. до 15 август 2015 г.
‘