2_ 1347 /25.05.2009г.
ЗДДФЛ, чл. 9, ал. 2, чл. 13, ал. 1, т. 23, чл. 29, чл. 43, чл. 73
ЗДДС, чл. 26, ал. 1 и ал. 2
Отправено е писмено запитване, в което е описана следната фактическа обстановка: Община Б……… изпълнява проект поизграждане на канализационна мрежаи колекторнасистемакъмсъществуваща ГПСОВ иводоснабдителна мрежа гр. …………, финансиранот Оперативнапрограма „Околна среда 2007-2013г.” Във връзка с изпълнение надейностите по проектае сключила договор за авторски надзор с физическо лице – проектант, регистрирано врегистър БУЛСТАТ, на което заплаща иразходите запътни, дневни и квартирни пари по Наредбата за командировки в страната.Освен товаобщината е сключила договорис предмет авторски надзор и сюридически лица, регистрирани по ЗДДС.
Във връзка с изложенотоса поставени следните въпроси:
1.Кой следва да издава заповедите за командировка икакви разходо- оправдателни документи следва да бъдат съставенипри изплащанеот страна на ОбщинаБ.. дължимите нафизическото лице – изпълнителсуми, вкл. и командировъчните пари?
2. В случаите, когатоизпълнителите на договоритеза авторскинадзорса юридическите лицаследва ли прифактуриране наразходите закомандировкада се начислява иданък добавена стойност?
В отговор на поставените въпроси и съобразно относимата нормативна уредба изразявамследното становище:
На първия поставен въпрос :
Видно от приложеният договорс физическото лице- проектант, общината в качеството на възложител епоела ангажимент да заплаща възнаграждение на изпълнителя на база часова ставка заизпълнените от изпълнителя задачи, за което изпълнителят издава фактура. Освен това общината заплаща наизпълнителя и разходи закомандировка.
Реда и условията за командироване в страната, както правата и задълженията на командироващия и командирования са регламентирани вНаредбата за командировки в страната /обн. ДВ бр. 11/1987г. изм. ДВ. бр. 2/8.01.2008г. Наредбата за командировка в страната/НКС/ е издадена на основание чл. 215 във вр. с чл. 121 от КТ. По принциптази наредбаурежда командироването на лицата, работещи по трудови правоотношения.В този смисъл работодателя може да командирова само свои работници ислужители.Изключениеот това правилое предвидено в чл. 5 от НКС.
Съгласноразпоредбата на чл. 5, ал. 1отНКС, по изключение може да бъдекомандирован работник илислужител от друго предприятие само при взаимно писмено съгласие между него, работодателя му и командироващия. В тези случаи изплащането на командировъчните пари е за сметка на командироващия, ако не е уговорено друго.
Според ал.2 на с.чл.могат да бъдаткомандировани с тяхно съгласие и лица, работещи на обществени начала, самодейци и други, които се изпращат за изпълнение на възложениим задачи вън от постоянното имместоживеене.
Осъществяването на командировката се извършвас издаване назаповед от командироващия, вкоято се определят условиятапо командировката.
В случаите, когато възложителя заплаща на физическото лице разходи за командировки, т.еразходите за командировкаса за сметка на възложителя, те представляват елемент отвъзнаграждението по договора.
В този случай заповедта за командировка следва да се издава от възложителя, а извършените от командирования /изпълнителя / разходи за командировки, следва да се отчитат от него по общия ред предвиден в разделVІ „ Отчетност и контрол”от НКС.
Относно документиране на изплатеното на изпълнителя възнаграждение вкл. командировъчни париследва да имате предвид следното :
Наоснованиечл. 13, ал. 1, т. 23 от ЗДДФЛ / всила от 01.01.2009г./ не са облагаемиполучените суми за командировъчнипътни иквартирни пари по правоотношения, които не са трудови, когато са за сметка на възложителя и са доказани документално по реда на действащото законодателство, както и дневните пари, но не повече отдвукратният им размер, определен за лицата по трудови правоотношения.
За придобититеоблагаеми доходипо чл. 29 от ЗДДФЛ са приложими разпоредбите на чл. 43. Съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 1от с.з.лице придобило доходи от друга стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данъквърху разликата междуоблагаемия доход ивноските, коитосамоосигуряващото си лице е задълженода прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през които е придобит облагаемия доход, а ако лицето не е самоосигуяващо се – между облагаемия доход иудържаните задължителни осигурителни вноски.
Според разпоредбата на чл. 43, ал. 4, когато платецът на доходи от стопанска дейносте предприятие и самоосигуряващо се лицепо см. на Кодекса за социално осигуряване /КСО/, размерът на данъка се определя и данъка сеудържа отплатеца надохода при изплащането му. Изключение от това правило се съдържа в разпоредбата на чл. 43, ал. 5, според която ал. 4 не се прилага, когато лицето придобило дохода е самоосигуряващо се лице по см. на КСОи деклариратова обстоятелство с писмена декларация пред платеца на дохода.
На основаниечл. 43, ал. 6 от ЗДДФЛ, когатолицето придобиващо дохода е самоосигуряващо се лице по см. на КСО и е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, размерът на авансовия данъксе определя и внася отлицето придобило дохода.
Акофизическото лице – проектант, формиращо облагаем доход почл. 29 от ЗДДФЛе самоосигуряващо се лице по см. на КСОи е декларирало това обстоятелство пред платеца на дохода, за последния не е налице задължение да определя и удържа авансовия данък и да издаваСметка за изплатени суми и Служебна бележкапо чл. 45, ал .4 от ЗДДФЛ. / Виж образецна Сметка за изплатени суми, одобренасъс Заповед№ ЗМФ-2254/30.12.2008г. обн. В ДВ бр. 5/20.01.2009г./
В този случай,самоосигуряващото се лице следва да приложи чл. 9, ал. 2 от ЗДДФЛ, като издаде за придобитияоблагаем доход документ съдържащ реквизитите по чл. 7, ал. 1 от Закона за счетоводството.
Предприятието платец следва да изпълни разпоредбите на чл. 73 от ЗДДФЛ, като в срок до 30 април на годината следваща годината на изплащане на доходите на физическото лице подаде информация поотделнокакто следва:
1.за облагаемиядоходс код за съответния вид източник на доход;
2.занеоблагаемия доход / размера наизплатените пътни и квартирни пари, когато са засметка на възложителя както и дневните пари, но не повече от двукратния имразмер, определен за лицата по трудови правоотношения.
При заплащане на дневни пари, превишаващи двукратния имразмер, определен за лицата по трудови правоотношения, превишението следва да се декларира по т. 1.
Навтория поставен въпрос :
Видно от приложените към запитването договоримежду общинатаисъответните юридически лица са сключени договори с предмет на доставкатауслуги– авторски надзор наосъществяваните от общината проекти. В чл.3 от раздел ІІ „Цена на договора”е уговорено между страните, че стойността на договора се изчислява на база часова ставка и отделно от това възложителя заплащана изпълнителяразходите му за командировки. В тази връзка предвид обстоятелството, че командировъчните разходи са свързани с осъществяванадоставка на услуга, те не представляват самостоятелна доставка..
Редът заопределяне на данъчната основа на доставките е определен в чл. 26 от Закона за данък добавена стойност /ЗДДС/.
Съгласно чл. 26, ал. 1 от ЗДДС, данъчна основа по смисъла на този закон е стойността, върху която се начислява или не се начислява данъкът в зависимост от това, дали доставката е облагаема, или освободена. Според разпоредбата на чл. 26, ал. 2 отЗДДС, данъчната основасе определя на базата на всичко, което включвавъзнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Данъчната основа по чл. 26, ал. 2 се увеличава със съпътстващите разходи, начислени от доставчика наполучателя, като напр. комисиона, опаковане, транспорт, застраховкаи други пряко свързани с доставката / чл. 3, т.3 от ЗДДС/.
Предвид изложеното, разходите за командировкакато елемент на данъчната основа на предоставената от съответните юридическа лица – услуга / авторски надзор/ облагаема доставка по см. на ЗДДС, подлежат на облагане с данък добавена стойност.