2_1168/07.05.2009г.
ЗДДФЛ,чл. 3, чл. 13, ал. 2 и чл. 50
КСО, чл. 5, ал. 2
Отправено еписмено запитване, от преписката на същото сеустановява, че сте един от наследниците на починалона 13.09.2008г. лице, което е упражнявало дейност като „свободна професия”– частен съдебен изпълнител. Наследниците натова лице са приели наследството. Вие сте лице упражняващо „свободна професия” – адвокат.
В тази връзка поставяте въпроса:
Следва ливъв Вашатагодишнаданъчна декларация по чл. 50 отЗДДФЛ, да включитеидоходитепридобити отнаследодателяВи?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ /, обн. ДВ, бр.95 от 24 ноември 2006г., в сила от 01.01.2007г., в редакцията му през 2008г. изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 3, т. 1от ЗДДФЛ данъчно задължени по този законса местните ичуждестранни физически лица, които са носители на задължение за данъци по този закон.
Местните физически лицаподават годишнаданъчнадекларацияпо образец запридобитите доходи, подлежащи на облаганес данък върху обща годишна данъчна основа и с данък върху годишната данъчна основа по чл. 28 / чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ /.
Предвид гореизложеното, липсва правно основание и възможност наследниците да подават данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходи, които е придобил наследодателя.
На основание чл. 13, ал. 2 от ЗДДФЛ не се смята за доход полученотоимущество по наследство, поради коетонямате задължение да подавате годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за имуществото, което сте придобили в наследство. В годишната Ви данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ следва да се включат само доходите по чл. 10 от с.з., които сте придобили като данъчно задължено по този закон лице.
По отношение нафактите от запитването имащи отношениекъм осигурителните вноски на починалото лице имайте предвидследното :
Физическите лица, упражняващи свободна професия имат качеството на самоосигуряващи се лица по смисъла на чл.5, ал.2 от Кодекса за социално осигуряване/КСО/, тъй като дължат осигурителни вноски изцяло за тяхна сметка.
Осигурителните правоотношения на самоосигуряващите се лица за осигурените социални рискове имат личен характер, което означава, че имуществените права и задължения по тях не могат да се прехвърлят на трети лица и се прекратяват със смъртта на лицето. Затова както правата, така и задълженията на самоосигуряващото се лице са погасени със факта на смърта му, поради което не преминават чрез универсално правоприемство в патримониума на наследниците.
‘