ЗДДФЛ, чл.31,ЗДДФЛ, чл.44, aл. 4,ЗДДФЛ, чл.45, aл. 4,ЗДДС, чл.113,ЗДДС, чл.114, aл. 1, т. 5

2_107 / 21.01.2011

ЗДДФЛ – чл.31;
ЗДДФЛ – чл.44, ал.4;
ЗДДФЛ – чл.45, ал.4.
ЗДДС – чл.113;
ЗДДС – чл.114, ал.1, т.5.
Собственик сте на едноличен търговец, регистриран по ЗДДС. За календарната 2011 година като физическо лицесте сключили договор с фирма, юридическо лице, за отдаване под наем на ? идеална част от помещение, което е семейна имуществена съсобственост. За оказаната от Вас услуга – отдаване под наем, ще издавате на наемателя фактура с начислен ДДС.
Поставили сте следните въпроси:
1.Следва ли наемателят да внася за Ваша сметка дължимия авансов данък.
2.В случай, че наемателят трябва да издаде служебна бележка за изплатената сума, следва ли за облагаем доход на физическото лице да се счита стойността на сделката по издадената фактура.
Съобразно изложената фактическа обстановка в запитването и действащата към момента нормативна уредба, изказвам следното принципно становище:
С извършената промяна в чл.44, ал.4 от ЗДДФЛ, когато платецът на дохода от наем е предприятие или самоосигуряващо се лице, размерът на авансовия данък се определя и данъкът се удържа от платеца на дохода при изплащането му. Размерът на дължимия авансов данък се определя като облагаемият доход, определен по реда на чл.31 от закона се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
Съгласно чл.31 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от наем се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.
Изхождайки от изложената информация в запитването, при придобиване на доходи от отдаване под наем на предприятие, физическото лице, в качеството му на наемодотел, е в хипотезата, регламентирана в чл.44, ал.4 от ЗДДФЛ. Т.е предприятието е длъжно да определи размера на авансовия данък, да го удържи при изплащане на договорената сума за наем и да го внесе в срока по чл.65, ал.11 от закона.
Съгласно чл.45, ал. 4 от ЗДДФЛ, предприятието, платец на доходи по чл.31, издава за изплатените доходи и удържания данък по реда на чл.44 сметка за изплатени суми и служебна бележка по образци, които предоставя на физическото лице, придобило дохода.
Отдаването под наем на имот представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗДДС, а съгласно чл.3, ал.1 от закона, физическите лица, които отдават имот под наем, са данъчно задължени лица.
Предвид обстоятелството, че физическото лице е вписано в търговския регистър като едноличен търговец и е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в съответствие с действащия от 01.01.2007 г. правен режим, за документиране на доставката «отдаване под наем», лицето е длъжно да издаде фактура по чл. 113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително). На основание чл.114, ал.1, т.5 от закона във фактурата физическото лице следва да посочи единствено идентификационния номер по чл.94, ал.2 от ЗДДС, имащ за основа идентификационният код, получен във връзка с регистрацията си като едноличен търговец.
Фактурата, която издава физическото лице, следва да съдържа начислен данък добавена стойност, тъй като доставката на наемна услуга е облагаема с ДДС доставка по см. на ЗДДС. В случай, че в договора, сключен между наемодател и наемател, не е изрично упоменато, че ДДС се дължи отделно от договорената наемна цена, то за целите на закона се приема, че тази цена е окончателна като размер, т.е. дължимият ДДС по доставката се съдържа в договорената наемна цена.
Съгласно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност и изискванията на Закона за счетоводството, начисленият върху стойността на доставката ДДС има характера на задължение за внасяне в бюджета и се осчетоводява като разчет от данъчно задълженото лице. Изхождайки от горното, данъкът върху добавената стойност не представлява приход за данъчно задълженото лице-наемодател и няма характера на облагаем доход по см. на ЗДДФЛ.
Съгласно цитираните до тук разпоредби, данъчната основа за изчисляване на дължимия авансов данък върху дохода от наем от предприятието-наемател следва да бъде нетната основана услугата /без ДДС/.
Годишната данъчна основа на физическите лица за доходи от наем се определя, съгласно чл.32 от ЗДДФЛ, като облагаемият доход по чл.31, придобит през данъчната година, се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Закона за здравното осигуряване. Предвид цитираните до тук разпоредби, в размера на облагаемия доход от наем за годината не следва да се включва величината на начисления от физическото лице по фактурите данък върху добавената стойност.

Оценете статията

Вашият коментар