Изх. № 24-34-753
Дата: 08. 02. 2008 г.
По повод Ваше писмено запитване до Дирекция………………….., препратено по компетентност в ЦУ на Националната агенция за приходите и заведено с вх. № 24-34-753 от 18.09.2007 г., Ви уведомявам за следното:
Според описаните в писмото Ви факти, сте наследник на реституиран имот, върху който е учредено право на строеж. В резултат на тази сделка Вие и останалите наследници получавате три жилищни имота (апартаменти), три гаража и един магазин. В тази връзка, при продажбата на всички недвижими имоти, съобразно законодателството действащо през 2007 г., имайте предвид следното:
1. По първият поставен въпрос: Какъв данък общ доход се дължи от всеки един съсобственик, тъй като за нито един не е налице продажба на едно жилище (чл. 13, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ) ? Как ще се изчисли облагаемият доход като разлика между придобивката и продажна цена на обекти, за които се следва данък при продажбата ?
Съгласно чл. 10, ал. 2 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), в зависимост от формата на плащане доходите могат да бъдат парични и непарични. В конкретния случай, срещу учреденото право на строеж Вие получавате непаричен доход – изброените по-горе имоти. На основание чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ, не са облагаеми доходите от продажба или замяна на имущество, придобито по наследство и завет, както и на имущество, реституирано по реда на нормативен акт. Следователно, на основание цитираната разпоредба не следва да се облагат придобитите от Вас и от останалите наследници недвижими имоти, получени като обезщетение срещу учредено вещно право на строеж върху наследствен имот.
Важно е да се уточни, че имуществата които евентуално сте продали през 2007г. (въпросните апартаменти, офиси и магазин) не могат да се квалифицират като придобити по наследство, а са получени в резултат на осъществена от Вас сделка -учредено право на строеж. Фактът, че имуществото върху което сте учредили право на строеж (земята) е наследено има отношение само при осъществяването на тази именно сделка (учредяването на правото на строеж), но не и спрямо придобитото от нея. В този смисъл, сумите които са получени от продажбата на упоменатите апартаменти, офиси и магазин не попадат в обхвата на чл. 13, ал. 1, т. 26 от ЗДДФЛ.
Във връзка с данъчното третиране на доходите от продажба на недвижимо имущество, имайте предвид и това, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 1, букви „а“ и „б“ от ЗДДФЛ, не са облагаеми доходите, придобити през данъчната година от продажба или замяна на:
един недвижим жилищен имот, независимо от датата на придобиване на имота;
до два недвижими имота, както и селскостопански и горски имоти независимо от броя им, ако между датата на придобиването и датата на продажбата или замяната са изминали повече от 5 години.
В конкретният случай, доходът придобит от продажбата на един недвижим жилищен имот (апартамент) през 2007 г., ще се счита за необлагаем доход. В случай, че през същата година сте продали и останалата част от упоменатите в писмото Ви недвижими имоти, полученото от продажбата е облагаем доход, доколкото в писмото Ви липсват факти доказващи възможност за прилагане на чл. 13, ал. 1, т. 1, буква „б“ от ЗДДФЛ.
На основание чл. 33, ал. 1 от ЗДДФЛ, облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи. Продажната цена включва всичко придобито във връзка с продажбата, включително възнаграждение, различно от пари (чл. 33, ал. 5 от ЗДДФЛ). Цената на придобиване се определя по реда на чл. 33, ал. 6 от ЗДДФЛ и в общия случай това е документално доказаната цена на придобиване на имуществото, а когато няма документално доказана цена на придобиване – нула.
2. По вторият поставен въпрос: Като физически лица, извършващи разпореждане с лична собственост не по занятие касае ли ни ЗДДС, при положение, че индивидуалния ни доход прехвърли 50 000 лв.?
Сключване на такива сделки няма да представлява независима икономическа дейност по смисъла на чл. З, ал. 2 от ЗДДС, само ако се извършва еднократно, а не редовно или по занятие. Сделките ще попадат извън обхвата на ЗДДС и няма да представляват доставки по смисъла на закона. Само при такава хипотеза няма да възникне задължение за начисляване на ДДС.
В случаите обаче, когато физическо лице, макар, че не е регистрирано по ЗДДС, извършва множество подобни сделки за получаване на редовен доход, считаме, че е налице упражняване на независима икономическа дейност по смисъла на ЗДДС.
Във връзка с горепосоченото, е необходимо във всеки конкретен случай да се
изследва дали едно физическо лице извършва независима икономическа дейност, като
при описаната фактическа обстановка физическите лица не извършват независима
икономическа дейност по смисъла на чл. З, ал. 2 от ЗДДС.
ЗАМ. ИЗПЪЛНИТЕЛЕН
ДИРЕКТОР НА НАП:
/Кр. Стефанов/
‘