ЗДДФЛ, чл.37, aл. 2,ЗДДФЛ, чл.46, aл. 1,КСО, чл.4, aл. 1, т. 7,ЗДДФЛ, чл.65, aл. 1,ЗДДФЛ, чл.13,КСО, чл.7, aл. 1,КСО, чл.7, aл. 2,КСО, чл.7, aл. 3,ЗДДФЛ, чл.37, aл. 1, т. 9

5_53-00-139/11.09.2008
КСО, чл.4, ал.1, т.7чл.7, ал.1, ал.2, ал.3
ЗДДФЛ,чл.13,чл.37, ал.1, т.9, чл.37, ал.2, чл.46, ал.1, чл.65, ал.1
Фактическа обстановка: Търговско дружество се представлява и управлява заедно и поотделно от двама управители. Единият е местно лице, което има ДУК и реално извършва управленската дейност. Другият е чужд гражданин, има ДУК, но не извършва трудова дейност и не му се изплаща възнаграждение;
Въпрос: Подлежи ли на осигуряване и облагане с данъцивторият управител при положение, че не получава възнаграждение;
Изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества, независимо от вида на самото търговско дружество или на неговия собственик, следва задължително да се осигуряват за всички осигурени социални рискове, съгласно чл.4, ал.1, т.7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Съгласно чл.10 от Кодекса за социално осигуряване, осигуряването възниква от деня, в който лицатазапочват да упражняват трудова дейност по чл.4 и продължава до прекратяването и.
Упражняване на трудова дейност е всяко действие, имащо отношение към функционирането на дружеството и извършвано от името на дружеството-сключване на всякакъв вид договори /не само трудови/, подписване на финансови документи, издаване на разпореждания по организацията на работата и т. н.
Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 от Наредба за елементите на възнаграждението и доходите върху които се правят осигурителни вноски, осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване се изчисляват и внасят върху получените или начислените и неизплатени брутни възнаграждения и други доходи от трудова дейност.
Аналогичен е и текстът на чл.7 от КСО, който регламентира сроковете, в които са дължими осигурителните вноски.
Съгласно чл.7, ал.1, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.
Осигурителните вноски за сметка на осигурените лица по чл. 4, ал. 1 се внасят при изплащане на дължимото възнаграждение, съгласно чл.7, ал.2 от КСО.
Когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени, осигурителят внася осигурителните вноски по ал. 1 и 2 до края на месеца, през който е извършено начисляването, на основание чл.7, ал.3 от КСО.
Видно от цитираните разпоредби, в случай, че управителят не е упражнявал трудова дейност, за която да му е начислявано или изплащано възнаграждение осигурителни вноски не се дължат.
Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 9 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) доходите от източник в България, начислени/изплатени на чуждестранните физически лица по договори за управление и контрол, се облагат с окончателен данък, независимо от обстоятелствата по чл.13 от същия закон. Съгласно чл.37, ал.2 от ЗДДФЛ окончателният данък се определя върху брутната сума на начислените/изплатените доходи. В съответствие с чл.46, ал.1 и чл.65, ал.1 от ЗДДФЛ окончателният данък е в размер 10 на сто и се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в срок до края на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода. Когато доходите са в полза на физическо лице, което е местно в държава, с която Република България има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, окончателният данък се удържа и внася от предприятието или от самоосигуряващото се лице – платец на дохода, в тримесечен срок от началото на месеца, следващ месеца на начисляването на дохода (чл.65, ал.9 от ЗДДФЛ). Съгласно чл.66 от ЗДДФЛ данъкът се внася в републиканския бюджет по сметка на териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация на платеца на дохода.
Видно от цитираните разпоредби законодателят е обвързал задължението за удържане и внасяне на окончателния данък, не с момента на изплащане на доходи, а с момента на начисляването на дохода от предприятието.
Предвид на гореизложеното, в случай, че предприятието не е начислявало възнаграждения по договор за управление и контрол на чуждестранни физически лица, то окончателен данък за доходи по глава шеста не се дължи.
Следва да имате предвид, че :
Предприятията и самоосигуряващите се лица, платци на доходи, удържали окончателен данък за начислени доходи в полза на чуждестранни физически лица, декларират тези обстоятелства с данъчна декларация по образец (чл.55, ал.1 от ЗДДФЛ). Образецът на декларацията е утвърден със Заповед № ЗМФ – 1820 от 27.12.2006 г. на министъра на финансите и е обнародван в бр.2 на „Държавен вестник“ от 09.01.2007 г. Съгласно чл.56, ал.1 и чл.57, ал.1 от ЗДДФЛ декларацията се подава в сроковете за внасяне на данъка в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите по мястото на регистрация или където подлежи на регистрация платецът на доходите.

Оценете статията

Вашият коментар