2_1374/20.09.2011г.
ЗДДФЛ – чл.18
ЗДДФЛ – чл.49
ЗДДФЛ – чл.45, ал.1
ЗДДФЛ – чл.23
Във Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция ОУИ ……………с вх.№ ………………, сте изложили следната фактическа обстановка:
В дружеството работи на трудов договор служителка с трайно намалена работоспособност 50 и над 50 %, което е удостоверено с валидни експертни решения на ТЕЛК за периода от 2005г., последното е валидно до 01.12.2013г. За периода 2005-2010г. на служителката е начисляван и удържан ДОД, не е подавала годишни данъчни декларации за възстановяване на удържания данък. През м.01.2011г. служителката иска от работодателя издаване на служебни бележки по чл.45 от ЗДДФЛ за периода 2007-2010г. В запитването се твърди, че с издадените служебни бележки служителката е подала данъчна декларация в ТД на НАП … през м.02.2011г., откъдето устно е обяснено, че възстановяването на данъка е задължение на работодателя.
На основание чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ през м.03.2011г. работодателят възстановява на служителката данъка, удържан за периода 2007-2010г. Сумата, възстановена от работодателя е приспадната от общо дължимия за м.03.2011г. данък. За 2011г. работодателят прилага чл.18, ал.2 от ЗДДФЛ.
Въпросите са: Правилно ли е изтълкуван и приложен чл.18 от ЗДДФЛ?
С оглед изложената фактическа обстановка в запитването и съобразно действащата нормативна уредба, изразявам следното становище по поставените въпроси:
Съгласно чл.18 от ЗДДФЛ, сумата от годишните данъчни основи по чл.17 от с.з. за лицата с 50 и с над 50 на сто намалена работоспособност, определена с влязло в сила решение на компетентен орган, се намалява със 7920лв, а месечната данъчна основа – с 660лв.
В годишен аспект данъчното облекчение по чл.18 от ЗДДФЛ се ползва чрез работодателя съгласно регламента на чл.49 от ЗДДФЛ. Работодателят до 31 януари на следващата данъчна година изчислява годишната данъчна основа по чл.25, ал.1 от закона, намалена по реда на чл.49, ал.3 от ЗДДФЛ, и определя годишния размер на данъка, когато към 31 декември на данъчната година той е работодател по основното трудово правоотношение на работника или служителя. Работодателят по основния трудов договор включва придобитите при други работодатели доходи по втори трудов или по допълнителен трудов договор при изчисляване на годишната данъчна основа и определя годишния размер на данъка, ако работникът/служителят му предостави служебна бележка по чл.45, ал.1 от ЗДДФЛ от другия работодател. Годишната данъчна основа по чл.25 от ЗДДФЛ се намалява с данъчното облекчение по реда на чл.18, ал.1 от с.з.
Данъчното облекчение за намалена работоспособност се прилага, когато работникът/служителят предостави на работодателя в срок от 30 ноември до 31 декември на данъчната година копие на валидно решение на ТЕЛК/НЕЛК, съгласно чл.49, ал.4, т.1 от ЗДДФЛ.
В чл.49, ал.5 от ЗДДФЛ е регламентирано, че в случаите, когато определеният годишен размер на данъка е по-висок от размера на удържания от работника/служителя през годината данък, разликата се удържа от лицето до 31 януари на следващата година. Съгласно чл.49, ал.6 от ЗДДФЛ, когато определеният годишен размерна данъка е по-нисък от размера на авансово удържания данък, работодателят до 31 януари на следващата година възстановява разликата на лицето по реда на ал.7 от същия член.
В случай, че данъчното облекчение по чл.18 не е ползвано чрез работодателя, се прилага чл.23 от ЗДДФЛ, а именно данъчните облекчения се ползват с подаване на годишна данъчна декларация по чл.50, към която се прилагат документите, посочени в т.1 до т.6 на чл.23 /за данъчно облекчение по чл.18 от ЗДДФЛ – копие на валидно решение на ТЕЛК/ДЕЛК/НЕЛК/.
Видно от информацията в запитването физическо лице не се е възползвало от данъчното облекчение за намалена работоспособност за минали периоди и в този случай следва да се съобрази с изискванията на Данъчно осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Съгласно чл.128, ал.1 от ДОПК недължимо платени или събрани суми за данъци, както и суми подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурително законодателство от национална агенция по приходите, се прихващат от органите по приходите за погасяване на изискуеми публични вземания, събирани от НАП. Съгласно чл.129, ал.1 от ДОПК прихващането или възстановяването може да се извърши по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на лицето.
Искане за прихващане или възстановяване се подава въз основа на подадени декларации за минали периоди в Териториалната дирекцияна НАП по постоянен адрес на физическото лице с декларирана в тяхсума за възстановяване.
Образците на декларации за миналите години са публикувани наИнтернет страницата на Национална агенция по приходите: www.nap.bg, „Документи за физически лица”, „Архив”, Къмдекларациите следва да се приложат валидни решенияна ТЕЛК или НЕЛК и служебни бележкипо чл.45 от ЗДДФЛ за съответната година.
Искането за прихващане или възстановяване се разглежда, ако е подадено до изтичането на 5 години, считано от 1 януари на годината следваща годината на възникване на основанието за възстановяване, освен ако в закон е предвидено друго. След постъпване на искането може да се възложи ревизия или проверка.
Следва да имате предвид, че извършените действия по приложение на данъчни облекчения, определяне на данъчна основа и данък за възстановяване подлежат на данъчен контрол чрез ревизии и проверки, извършени от органи по приходите по реда на чл.110 от ДОПК.
‘