Изх. № 26-П-194
Дата:04.09.2014 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 5;
ЗДДФЛ, чл. 75;
СИДДО между България и Македония, чл. 15;
Договор между Република България и Република
Македония за социално осигуряване, чл. 7
Във връзка с Ваше писмено запитване с вх. № …………………..г. по описа нана(НАП), изразявам следното становище:
Според фактическата ситуация, описана в запитването Ви, ЕАД регистрирано в България е регистрирало клон в Р Македония. Българското дружество има сключен договор за строителство в Р Македония, като срокът за изпълнение на договора е 730 календарни дни, считано от 23.06.2014 г. до 23.06.2016 г. Мястото на стопанска дейност е в Р Македония, където ще бъдат назначени на трудов договор работници – български граждани и работници – македонски граждани. Посочили сте, че за българските граждани ще бъде депозирано искане за право на пребиваване и работа в Р Македония, което очаквате да бъде удовлетворено. В тази връзка поставяте следните въпроси:
1.Българските граждани, работещи в Р Македония, назначени на трудов договор в Дружеството в България, по кое законодателство ще се извършва социалното и здравното осигуряване, и облагането за данъка върху доходите.
2.Възможно ли е македонски граждани, работещи на обекта в Р Македония, да бъдат назначени на трудов договор в Българската фирма?
3.Македонски граждани, работещи в Р Македония, назначени на трудов договор в Дружеството в България, по кое законодателство ще се извършва социалното и здравното осигуряване, и облагането за данъка върху доходите.
4.Българските граждани, работещи в Р Македония, назначени на трудов договор в Клона в Македония, по кое законодателство ще се извършва социалното и здравното осигуряване, и облагането за данъка върху доходите.
5.Македонски граждани, работещи в Р Македония, назначени на трудов договор в Клона в Македония, по кое законодателство ще се извършва социалното и здравното осигуряване, и облагането за данъка върху доходите.
6.Необходимо ли е издаването на някакви документи или разрешителни от Държавни органи от България или Македония във връзка с пребиваването на работниците в Р Македония.
Описаната в запитването Ви фактическа ситуация не е достатъчно изчерпателна, поради което изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
На основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите, изпълнителният директор организира разясняване на данъчното и осигурителното законодателство в рамките на функциите и правомощията на агенцията чрез издаване на брошура, бюлетин или по друг подходящ начин. Изразяването на становище по въпроси, които не касаят данъчното и осигурителното законодателство е извън функционалните правомощия на органите по приходите. В тази връзка Ви уведомявам, че за отговор по втория поставен въпрос следва да се обърнете по компетентност към Министерство на труда и социалната политика, а по шести въпрос-към Министерството на вътрешните работи и към компетентните власти в Република Македония.
По въпросите, свързани с данъчното облагане на физическите лица:
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните задължения по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ). Това е така, тъй като местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 4 от ЗДДФЛ, местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
?което има постоянен адрес в България, или
?което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърли 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната) или
?което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
?чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Попадайки в една от гореизброените хипотези, физическото лице се счита за местно по смисъла на българското законодателство, с изключение на случаите по чл. 4, ал. 5 от ЗДДФЛ, а именно: не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната. В тази връзка имайте предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Съгласно чл. 5 от ЗДДФЛ чуждестранни физически лица са лицата, които не са местни лица по смисъла на чл. 4.
Предвид гореизложеното, гражданството не е критерий по силата на който едно физическо лице може да се квалифицира като местно или като чуждестранно за целите на българското данъчно законодателство. Следователно, фактът че в конкретния случай лицата са граждани на България или Македония не е достатъчен за да се определи статутът им като такъв на местни или чуждестранни физически лица за целите на облагането им по реда на ЗДДФЛ.
Лицата, които могат се определят като чуждестранни (по смисъла на чл. 5 във връзка с чл. 4 от ЗДДФЛ), са носители на задължението за данъци само за доходи от източници в страната. Предвид общото правило на чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ, доходите от трудови правоотношения са от източник в Република България, когато трудът е положен на територията на страната. Доколкото в конкретния случай трудът ще се полага на територията на Република Македония, доходите на чуждестранните физически лица не биха могли да се определят като доходи от източник в България и съответно няма да се облагат по реда на ЗДДФЛ.
Лицата, които могат да се дефинират като местни по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ, са носители на задължението за данъци, както за доходи от източници в България, така и от чужбина. От друга страна, съгласно чл. 75 от ЗДДФЛ, когато в данъчна спогодба или в друг международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответната данъчна спогодба или договор. В тази връзка следва да имате предвид, че между България и Македония има сключена спогодба за избягване на двойното данъчно облагане (СИДДО). Съгласно чл. 15 от посочената СИДДО, Македония е длъжна да освободи от облагане трудовите възнаграждения, получени от български местни лица за труд на нейна територия, само ако кумулативно са налице следните три условия:
а) българското местно лице пребивава в Македония за период или периоди, ненадвишаващи общо 183 дни през всеки дванадесетмесечен период, започващ или приключващ през съответната данъчна година; и
б) възнаграждението е платено от работодател или от името на работодател, който не е македонско местно лице; и
в) възнаграждението не е за сметка на място на стопанска дейност или определена база, които работодателят притежава в Македония.
Ако едно от посочените условия не е налице, за Македония ще възникне право да облага трудовите доходи на българските местни лица съгласно своето законодателство. България, като държава на местното лице, ще признае предвидения в чл. 24, ал. 1 от СИДДО с Македония метод на данъчния кредит и ще приспадне от дължимия данък върху световния доход на лицата сумата на данъка, платен в Македония, като тази сума не може да надвишава сумата на българския данък, който би бил дължим върху същия доход, ако беше от източник в България. За целите на признаване на данъчен кредит, местните физически лица са длъжни да приложат към годишната си данъчна декларация удостоверение, издадено от компетентните органи в Македония, за размера на платения данък в Македония, съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 5 от ЗДДФЛ.
По въпросите в областта на социалното осигуряване Република България и Република Македония прилагат договор, който е в сила от 01.08.2003 г.
Договорът между Република България и Република Македония за социално осигуряване /договора/ се прилага за осигурените лица, за които се прилагат или са били прилагани правните разпоредби на едната или на двете договарящи се страни /чл. 3 от договора/.
В материалния обхват на договора се включва законодателството, посочено в чл. 2 от него. По отношение на България договорът включва българските правни разпоредби за:
– парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство;
– медицинска помощ в рамките на задължителното здравно осигуряване;
– пенсия за осигурителен стаж и възраст и за инвалидност поради общо заболяване;
– пенсия за трудова злополука или професионална болест;
– наследствени пенсии от горните видове;
– парични обезщетения за безработица;
– добавки за деца.
Приложимото законодателство се определя според разпоредбите на Дял II от договора (чл. 6 – чл. 9).Вследствие от определяне на приложимото законодателство се определя Договарящата страна, в която се дължат задължителните осигурителни вноски съобразно рисковете, попадащи в материалния обхват на договора.
Основно правило при определяне на приложимото законодателство по договора е, че задължението за осигуряване се определя съгласно правните разпоредби на договарящата се страна, на чиято територия лицето работи и в случай, когато постоянното местожителство на работещия или седалището на работодателя се намира на територията на другата договаряща се страна (основание чл. 6 от договора).
В чл. 7 от договора са предвидени специални разпоредби, представляващи изключение от основното правило, една от които е хипотезата на командироване на наети лица.
Съгласно чл. 7(1) от договора, ако предприятие със седалище на територията на едната договаряща се страна изпрати работещия за определен период от време на територията на другата договаряща се страна, за него до изтичане на срока на договора, на основание на който е изпратен, но за не повече от 24 месеца, се прилагат правните разпоредби на първата договаряща се страна, все едно че работещият се намира на нейна територия. Ако извършването на дейността трябва да бъде продължено за период, по-дълъг от предвидените 24 месеца, прилагането на правните разпоредби на договарящата се страна, в която е седалището на работодателя, може по изключение, по общо искане на работещия и работодателя, да се продължи най-много до 24 месеца при съгласие на компетентния орган на договарящата се страна, в която се извършва дейността.
Процедурните правила за прилагане на договора са въведени с административно споразумение между двете договарящи страни.
Моля да имате предвид, че компетентна институция да определя приложимото законодателство според Договора между Република България и Република Македония за социално осигуряване е Националния осигурителен институт /НОИ/.
НОИ е компетентна институция и за издаване на съответните удостоверения по реда на договора и административното споразумение за прилагането му.
ЗАМ.ИЗПЪЛНИТЕЛЕНДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ:
/ТЕМЕНУЖКА ЯНКОВА/