ЗДДФЛ, чл.50

2_351/09.03.2012г.
ЗДДФЛ – чл.50
В запитването си описвате следната фактическа обстановка: Вие сте наследници на ………….., която се води безследно изчезнала от 19.07.2011г. През 2011г. тя има преведени субсидии за 2010г., които трябва да се декларират до 30.04.2012г.
Въпросите, които поставяте са:
1.Имате ли право вие да подадете годишна декларация за доходите от нейно име?
2.Ще бъдете ли санкционирани при неподаване на декларацията?
3.Как да процедирате през 2013г., тъй като и тогава трябва да се подаде декларация за получени през 2011г. средства?
4.Ще бъдат ли търсени наследниците в бъдещ период при неплатени задължения?
С оглед изложената в запитването фактическа обстановка и при сега действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
Чл.8 от Закона за лицата и семейството /ЗЛС/, предвижда хипотеза на особен вид отсъствие, а именно: когато някой изчезне и няма сведения за него. Това е хипотезата на продължително безвестно отсъствие. Ако отсъствието продължи повече от една година, съдът по искане на заинтересуваните или на прокурора обявява лицето за отсъствуващо. Обявяването на безвестното отсъствие е гражданскоправен институт, чието въвеждане е следствие от редицата правни въпроси и проблеми, породени от продължителното отсъствие на едно лице. По своята същност обявяването на отсъствие е едностранно безспорно производство, чиято основна цел е да се отстранят опасностите, свързани с несигурността и неопределеността във всяка сфера на гражданския оборот, създадени от безвестното отсъствие на едно физическо лице.
Обявяването на отсъствие обаче не означава само по себе си автоматично заличаване на правоспособността на даденото лице, тъй като е възможно то да се завърне. Разглежданият институт цели предимно да запази и съхрани имуществото на лицето и правата на неговите наследници.
Когато някой изчезне и няма сведения за него, районният съд по молба на заинтересуваните или по искане на прокурора назначава лице, което да го представлява, да извършва всякакви действия на управление и да взема всички други мерки за запазване на неговите интереси. Представителят се назначава предпочтително измежду роднините или близките на отсъствуващия. Ако отсъствуващият има законен представител, друг представител не се назначава. Когато отсъствуващият има пълномощник, представител се назначава само за онези работи, които пълномощникът няма право да извършва /чл.8 от ЗЛС/.
Ако отсъствието продължи повече от една година, съдът по искане на заинтересуваните или на прокурора обявява лицето за отсъствуващо /чл.9 от ЗЛС/. Лицата, които се явяват наследници на обявения за отсъствуващ по времето, за което се отнася последното известие за него, могат да искат от съда да бъдат въведени във временно владение на имотите му. От деня на въвода пълномощието и представителството, ако има такива, се прекратяват.
На основание чл.50, ал.1 от ЗДДФЛ, местните физически лица подават годишна данъчна декларация за придобитите през годината доходи, подлежащи на облагане с данък върху общата годишна данъчна основа.
В чл.11, ал.1 на Закона за данъците върху доходите е указано, че ако не е предвидено друго, доходът се смята за придобит на датата на плащането – при плащане в брой, респективно при заверяването на сметката на получателя на дохода или получаването на чека – при безналично плащане.
За неподаване в срок на данъчна декларация има предвидена административно наказателна санкция по чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ.
От горецитираното следва извода, че задължението е на физическото лице за подаване на данъчна декларация за придобитите през годината доходи и може да бъде изпълнено лично от лицето, или от негов пълномощник или представител.
Следователно, вие като заинтересовани лица бихте могли да се обърнете към районният съд, който да назначи лице, което да представлява изчезналата и който да подаде годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ от нейно име.
Предвид спецификата на продължителното безвестно отсъствие и възможността лицето да се завърне, не бихме могли да се ангажираме със становище за бъдещо време.

Scroll to Top