ЗКПО чл.15
ЗДДФЛ чл.50, ал.1, т.5
2_197/28.01.2010г.
Постъпило е Ваше писмено запитване, заведено по регистъра на Дирекция „ОУИ” ………. с вх.№…………… Съгласно представената в запитването фактическа обстановка, физически лица-съдружници в дружеството предоставят временно финансови средства на същото. Във връзка с горното сте поставили следните въпроси:
1. Следва ли вноскитеот съдружници, предоставени на дружеството като временна финансова помощ поради касов недостиг да се третират като заем или не;
2. Подлежат ли вноските от съдружници на деклариране в годишната данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ.
Поради твърде общо описаната фактическа обстановка изразяваме следното принципно становище предвид действащата нормативна уредба:
Предоставянето на парични средства под формата на финансова помощ, която Вие в запитването определяте като временна, т.е.за определен срок от време, има характера на заем, доколкото тези средства подлежат на връщане.
Общоприето е, когато се дават парични средства за определен период от време да се конкретизира и размера на насрещната престация, т.е.размер на лихвата.
Търговския закон/ТЗ/ допуска и предоставяне на заемни средства без договаряне на лихва. Доколкото това са граждански правоотношения, Националната агенция за приходите /НАП/ нее компетентна да тълкува договорните взаимоотношения между страните, договарящи предоставяне на финансови средства.
Изхождайки от горното, ще дадем разяснение на поставения казус от гледна точка на действащото данъчно-осигурително законодателство, тъй като данъчният закон за целите на определяне на данъчната основа за начисляване на корпоративен данък, съдържа специални разпоредби по отношение на данъчното третиране насделките и взаимоотношенията по повод на договорите за безвъзмездно предоставяне финансови средства.
По смисъла на § 1, т.13 от ДР на ЗКПО и §1, т.3 от ДР на ДОПК физическите лица – съдружници, които предоставят парични средства и дружеството, получаващо временна финансова помощ, са свързани лица. Според чл.15 от ЗКПО, когато свързани лица осъществяват търговските се и финансовите си взаимоотношения при условия, които оказват влияние върху размера на данъчния финансов резултат, отличаващи се от условията между несвързани лица, данъчният финансов резултат се определя и се облага с данък при условията, които биха възникнали за несвързани лица.
Съгласно чл.16, ал.2, т.3 от ЗКПО получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността са сделки, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане.
Съгласно горната норма предоставянето на временна безвъзмездна финансова помощ, се смята за отклонение от данъчно облагане.
При установяване на взаимоотношения, които водят до отклонение от
данъчно облагане, чл. 16, ал. 1 от закона изисква данъчният финансов резултат да се определи, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма. В тези случаи се взема под внимание данъчният финансов резултат, който би се получил при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същият икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.
Предвид гореизложеното и факта, че в конкретния случай физическите лица -съдружници и дружеството, получаващо временна финансова помощ, са свързани лица по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗКПО, ако между тях не е договорена пазарна лихва /§ 1, т. 32 от ДР на ЗКПО/ по смисъла на чл. 15, чл. 16 от ЗКПО, а така също и на основание чл.77 от Закона за облагане доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, за данъчни цели ще се счита, че е налице отклонение от данъчно облагане за дружеството, така и за физическите лица.
Според чл.50, ал.1, т.1 от ЗДДФЛ местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за предоставените заеми, както следва:
а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;
б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.
Съгласно §29а от Закона за изменение и допълнение на ЗДДФЛ с годишната данъчна декларация по чл.50 за 2009 г. се декларират и паричните заеми, които отговарят на критериите на чл.50, ал.1, т.5 от закона.
‘