2_1502/11.10.2010 г.
ЗДДС §1, ал. 2 от ДР
ЗДДС 68, ал. 1, т. 1
ЗДДС чл.123, ал.1
Постъпилое Ваше писмено запитване, в което сте изложили следната фактическа обстановка:
Имате регистрация като едноличен търговец, като имате регистрация по ЗДДС. ЕТ осъществява дейност по търговия с лекарства. Освен това сте регистрирана като земеделски производител. Предстои Ви да извършите продажба на собствена земеделска продукция.
Поставените в тази връзка въпроси са следните:
1. Когато продавате собствената си земеделска продукция, трябва ли продажбите да са обложени с ДДС?
2. От чие име трябва да продавам с ДДС: от ЕТ или от ЗП и от кой ЕИК?
3. До момента за тази година имате закупени семена, препарати и горива, като фактурите са издадени от ЗП Иванка Иванова. В случай, че продажбите се облагат с ДДС и се правят от името на ЕТ,то имате ли право на данъчен кредит за тези доставки?
4. Трябва ли счетоводната отчетност на ЕТ и ЗП да се водят в едно счетоводство при отделна аналитичност, или трябва да се водят отделно?
По първи и втори въпрос:
Данъчно задължено лице за целите на ЗДДС, в случаите, когато физическо лице осъществява независима икономическа дейност, независимо в какво качество – едноличен търговец или друго /като земеделски производител в конкретния случай/ е физическото лице и то е правният субект, който е регистриран по ЗДДС. В този смисъл е и разпоредбата на §1, ал. 2 от ДР на ЗДДС, според която физическите лица са длъжни да се идентифицират за целите на закона с получения при регистрацията си идентификационен номер по ДДС за всички извършвани от тях доставки, представляващи независима икономическа дейност.
С оглед гореизложеното във връзка с документирането на доставки, извършвани от физическо лице, което е вписано в търговския регистър като едноличен търговец и което е получило идентификационен номер за целите на ДДС, издаден в съответствие с действащия от 01.01.2007 г. правен режим, следва да се отбележи, че в този случай, независимо от това в какво качество физическото лице извършва доставките, представляващи независима икономическа дейност – като търговец, земеделски производител, лице, упражняващо свободна професия или само като физическо лице, то е длъжно да издава фактура по чл. 113 от ЗДДС (освен в изрично предвидените в закона случаи, когато издаването на фактурата не е задължително), и на основание чл.114, ал.1, т.5 от същия да посочва във фактурата идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, имащ за основа идентификационният код, получен във връзка с регистрацията си като едноличен търговец, като Във Вашия случай този номер е ВG123456789
Следва да отбележим, че освен идентификационния номер по чл. 94, ал. 2 от ЗДДС, издаваните от лицето фактури следва да съдържат и реквизитите, посочени в чл. 114 от ЗДДС и чл. 78 от ППЗДДС.
По отношение на името, което сте задължен да изписвате във фактурите си, следва да имате предвид, че с регистрирането си като едноличен търговец, физическото лице не придобива правосубектност, различна от тази, която притежава като физическо лице. С признаването на качеството му на търговец само е разширена неговата провоспособност и е открита възможността същия да бъде страна в търговско правните отношения, без обаче да възниква с това нов правен субект. Между персоналитета на физическото лице и едноличния търговец не настъпва разлика-касае се за едно и също лице. Поради изложенотонезависимо в какво качество осъществявате икономическа дейност – на търговец или на земеделски производител, регистрирано по ЗДДС лице е лицето Иванка Иванова Иванова и нейното име трябва да посочвате във фактурите по чл.113 от ЗДДС, респ. да впишете трайно при отпечатването на бланките на фактурите си.
Потрети въпрос:
Видно от разпоредбата на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаеми доставки.
Облагаема доставка по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Правото на данъчен кредит ще е налице, когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма – “Данъчен кредит“ от ЗДДС. Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит са регламентирани в чл. 70, ал. 1. т. 1 – 6 от ЗДДС. В случай, че някое от обстоятелствата, предвидени в същия текст са налице, то правото на данъчен кредит не следва да се упражни, независимо от изпълнението на изискванията на чл. 69 от ЗДДС.
По четвърти въпрос:
В изпълнение на чл. 2 от Закона за счетоводството предприятията водят счетоводствотокато отразяват стопанските операции по хронологията на извършването им.
Предприятия съгласно чл. 1, ал. 2 от същия закон са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества, търговските представителства и чуждестранните лица, осъществяващи стопанска дейност на територията на страната чрез място на стопанска дейност, с изключение на случаите, когато стопанската дейност се осъществява от чуждестранно лице от държава – членка на Европейския съюз, или от друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, единствено при условията на свободно предоставяне на услуги.
Съгласноразпоредбата на чл. 2, т.1 от Търговския закон физическите лица, занимаващи се със селскостопанска дейност не се смятат за търговци.
Следователно, физическите лица, произвеждащи земеделска продукция, които не са регистрирани като търговци по Търговския закон, не могат да бъдат определени като предприятия по см.наЗакона за счетоводството и не са длъжни да водят счетоводство. Издаването на фактури по ЗДДС само по себе си не представлява „водене на счетоводство”, а документиране, съгласно императивните нормативни разпоредби на закона, на извършваните доставки. В чл.123, ал.1 от ЗДДС е записано, че всяко регистрирано лице следва да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване на задълженията му по ЗДДС от органите по приходите.
‘
Вх.№ 2_1502 от 11.10.2011 Отг. ОУИ Варна | 1502_11_OZ_2_03