53-00-106/06.04.2010 г.
ЗДДС §1, т.10 от ДР
чл.17, ал.1
чл.143, ал.1
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба Ви уведомявам следното:
По първи въпрос:
Разпоредбата на §1, т.10 от ДР на ЗДДС дефинира понятието ”Постоянен обект”. Съгласно същата „Постоянен обект” е търговско представителство, клон, офис, кантора, ателие, завод, работилница (фабрика), магазин, склад за търговия, сервиз, монтажен обект, строителна площадка, мина, кариера, сонда, петролен или газов кладенец, извор или други подобни, целящи извличане на природни ресурси, определено помещение (собствено, наето или ползвано на друго основание) или друго място, чрез което едно лице извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на една страна.
За да бъде определено търговското представителство на унгарското юридическо лице като „постоянен обект” по смисъла на горецитираната разпоредба е необходимо чрез същото чуждестранното лице да извършва цялостно или частично икономическа дейност на територията на страната, както и получаваните услуги да са предназначени за целите на извършваната от него икономическа дейност.
Търговското представителство не може да извършва самостоятелно стопанска дейност и не може да извършва разпоредителни сделки от свое име. Доколкото продажбата на МПС е инцидентна сделка и не е свързана с икономическата дейност на унгарското юридическо лице, търговското представителство би могло да продаде от свое име МПС. Въпросът за определяне на страните по договора за покупко-продажба е извън компетентността на данъчната администрация и НАП не може да дава задължителни указания по него.
По втори въпрос:
По смисъла на чл.13, ал.1 от ЗДДС, вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл.6, ал.2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Видно от изложената фактическа обстановка МПСняма да се превозват от една държава членка към друга. В случая ще се приложи чл.17, ал.1 от ЗДДС и мястото на изпълнение на доставката е на територията на страната.
Тъй като доставчикът не е регистриран по ДДС в България, той не следва да начислява ДДС при продажбата.
По трети въпрос:
В глава седемнадесета от ЗДДС (в сила от 01.01.2010 г.) -„Специален ред на облагане на маржа на цената” е предвиден специален режим за извършваните от дилъри доставки на стоки втора употреба. Съгласно чл.143, ал.1 от ЗДДС разпоредбите на глава седемнадесета от закона се прилагат по отношение на доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба-превозни средства, различни от ”нови превозни средства”, доставени му на територията на страната или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице, регистрирано по този закон, когато предмет на доставката е стока, освободена по чл.50, или от регистрирани за целите на ДДС лица в друга държава членка, освободени от данък съгласно законодателството на съответната държава на аналогични основания;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон, или от данъчно задължено лице от държава членка, което не е регистрирано за целите на ДДС, когато предмет на доставката са стоки, които са дълготрайни активи по смисъла на съответното счетоводно законодателство;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Доставчиците на стоки втора употреба, които прилагат специалния ред на облагане на маржа на цената за извършените от него доставки, нямат право на приспадане на данъчен кредит за придобитите от тях стоки-втора употреба, съгласно чл.147, ал.5 от ЗДДС.
От изложеното в запитването не може да се направи извод дали са налице някои от цитираните предпоставки.
‘