чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, чл. 63, чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 1 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗДДС, Изх. № 20-00-58
04.03.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” …, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-58/05.02.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ ООД закупува за собствени нужди замразено месо от страни – членки на Европейския съюз (ЕС). Стоката се съхранява в склад, собственост на друго юридическо лице, с което дружеството има сключен договор за наем на складово помещение.
Въввръзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Какъв е редът за освобождаване на стоките?
2.Какъв е редът за начисляване на дължимия ДДС, по какъв ред и в какви срокове се внася начисленият данък?
3.Дължат ли се депозити за освобождаването на стоките?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и трети въпрос:
При извършването на служебна проверка за допустимост беше установено наличието на наложени обезпечителни мерки от публичен изпълнител на основание чл. 121а, ал. 1, във връзка с чл. 121, ал. 2 от ДОПК. Поради това становище по въпроси, свързани с действията на органите по приходите по осъществяване на фискален контрол, не следва да бъде изразявано.
Следва да имате предвид, че правомощията на органите по приходите във връзка с осъществяването на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск са регламентирани в разпоредбите на чл. 12, чл. 121а, и глава петнадесета от ДОПК, а задълженията на участниците в производствата са регламентирани в чл. 13 от ДОПК.
По втори въпрос:
Относно реда за начисляване на ДДС необходимо е да бъде отбелязано следното:
Придобиването на право на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира от територията на друга държава – членка на Европейския съюз (ЕС) до територията на страната, е вътреобщностно придобиване (ВОП) по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС. По силата на разпоредбите на чл. 63 от закона данъчното събитие за ВОП възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната. Това означава, че са приложими правилата на чл. 25 от ЗДДС, а в конкретния случай данъчното събитие ще възникне на датата, на която собствеността върху стоките е прехвърлена. Данъкът става изискуем на петнадесетия ден на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие. Ако фактурата е издадена преди този ден, данъкът става изискуем на датата на издаване на фактурата, с изключение на случаите, в които фактурата е издадена във връзка с авансово плащане. По силата на чл. 84 от ЗДДС данъкът е изискуем от лицето, което извършва придобиването, а съгласно чл. 117, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 84 от ЗДДС придобиването се документира с протокол, издаден от придобиващия. Съгласно чл. 86, ал. 1 във връзка с чл. 117, ал. 1 и чл. 112, ал. 1, т. 3 от ЗДДС начисляването на данъка е фактически състав, който се осъществява с посочване на данъка на отделен ред в протокола, посочване на протокола в дневника за продажбите за съответния период и включване на размера на данъка при определянето на резултата за периода в справката-декларация.
Относно реда и сроковете за внасяне на начисления данък приложение намира чл. 89, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно този текст когато резултатът за периода по смисъла на чл. 88 от закона е данък за внасяне, той се внася в държавния бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка, различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘