5 53-00-287/15.06.2011г.
ДДС, чл. 113, ал.1
ДДС, чл.25, ал. 8
В подаденото писмо, постъпило в Дирекция ОУИ е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството Ви е регистрирано по ЗДДС на основание чл.100 от ЗДДС. Регистрацията е ………Сключен е договор за извършване на услуги- обучение на персонала на клиента за повишаване ефективността и резултатността.
Поставените въпроси са следните:
1. Следва ли да се начисли ДДС за издадените преди регистрацията фактури или не?
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към запитването нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно разпоредбата на чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане- не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл.113, ал.4 от закона. Нерегистрираните лица не посочват данъка в издаваните от тях фактури на основание чл.113, ал. 9 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.113, ал.10 от закона регламентира, че когато регистрирано лице извърши облагаема доставка, за която е получило авансово плащане преди датата на регистрацията си по този закон, лицето издава фактура, в която посочва цялата данъчна основа на доставката.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 4 от закона, съгласно която при доставка с периодично, поетапно или непрекъснато изпълнение, с изключение на доставките по чл. 6, ал. 2, всеки период или етап, за който е уговорено плащане, се смята за отделна доставка и данъчното събитие за нея възниква на датата, на която плащането е станало дължимо.
В случая следва да се има предвидразпоредбата на чл. 25, ал. 8 от ЗДДС, съгласно която когато нерегистрирано по този закон лице получи авансово плащане по облагаема доставка и фактически извърши тази доставка след датата на регистрацията си по този закон, смята се, че полученото авансово плащане съдържа данъка, който става изискуем на датата, на която става изискуем данъкът по доставката. За облагаемите доставки данъкът става изискуем на датата на възникване на данъчното събитие на основание чл.25, ал.6 от закона.
На датата на възникване на данъчното събитие данъкът става изискуем и възниква задължение за регистрираното лице – доставчик да го начисли чрез издаването на фактура по реда на ЗДДС.
Доставка на стока по смисъла на този закон е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката.
(2) За доставка на стока за целите на този закон се смята и:
1. прехвърлянето на право на собственост или друго вещно право върху стоката в резултат на искане или акт на държавен или местен орган или на основание на закон срещу обезщетение;
2. фактическото предоставяне на стока по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок;
3. фактическото предоставяне на стока по договор за лизинг, в който изрично е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху стоката; тази разпоредба не се прилага, когато в договора за лизинг е уговорена само опция за прехвърляне на собствеността върху стоката;
4. фактическото предоставяне на стока на лице, което действа от свое име и за чужда сметка.
(3) За възмездна доставка на стока за целите на този закон се смята и:
1. отделянето или предоставянето на стоката за лично ползване или употреба на данъчно задълженото физическо лице, на собственика, на неговите работници и служители или на трети лица и при условие че при производството, вносът или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
2. безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит;
3. (нова – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка.
(4) Алинея 3 не се прилага при:
1. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставянето на специално, работно, униформено и представително облекло и на лични предпазни средства от работодателя на неговите работници и служители, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата дейност на лицето;
2. безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.
‘