Телефон: (02) 9859 3759 Факс: (02) 987 70 46
Изх.№53-02-318
1301.2011г.
чл.116,ал.1,3,4 и 5 от ЗДДС
чл. 133от ДОПК.
Според изложеното в писмото Ви при ревизия на Ваш клиент е констатирана следната фактическа обстановка:
„….. консулт” ООД е извършило консултантски и счетоводни услуги на „ Б”ООД, за което са издадени данъчни фактури, ДДС е начислен и внесен в срок .
При извършена ревизия на Вашия контрагент”Б” ООД е издаден Ревизионен акт, потвърден от Дирекция ОУИ …., съгласно който органът по приходите е направил заключения ,че фактурираните услуги от „… консулт” ООД представляват „нищожни сделки”.Нищожните сделки са необлагаеми доставки по смисълана ЗДДС и начисления данък се явява неправомерно начислен от „….. консулт”ООД.
Поставяте следния въпрос:
Следва ли въз основа на РА и Решение на Дирекция ОУИ издаденина Вашия контрагент, да се приложат разпоредбите на чл.116,ал.1,3,4 и 5 от ЗДДС по отношение на данъчните фактури издадени от „…. консулт”ООД.
В отговор на поставеният въпросизразяваме следното становище:
Недопустимо е предприемането на последващи действия по анулирането на погрешно издадени фактури, с които е начислен данък, който не е следвало да бъде начислен,след издаване наревизионни актове, с които е отказано правото на приспадане на данъчния кредит по същите фактури. Такова анулиране би било нарушение на разпоредбите на ДОПК, които ясно указват реда, по който могат да бъдат изменени задълженията, установени с влязъл в сила ревизионен акт – чл. 133 и следващите го от ДОПК.
Анулиране наданъчни документи, по отношение на които с влязъл в сила ревизионен акт е установен окончателният размер на задълженията за данък върху добавената стойност, и отразяване на същите със знак минус в дневника за продажби е действие, с което едностранносе елиминира ефектът от осъществения данъчен контрол.
Освен това следва да се има предвид, че съгласно Приложение № 12 от ППЗДДС при анулиране на документ,същият би следвалода се отрази с обратен знак в отчетните регистри, в които е бил отразен първоначално от участниците в доставката.
Независимо, че в ЗДДС не са въведени срокове за анулиране на документи, считаме, че крайният срок, до който би следвало това да се признае за допустимо, е издаването на ревизионния акт, като това анулиране следва да бъде сведено до знанието на органа по приходите, компетентен да издаде ревизионния акт. Това становищее изразено в Писмо изх.№ 24-00-12/23.06.2008г. на ЦУ на НАП.
Да се допусне да бъде призната правната възможност за едностранно изменение от страна на задълженото лице на влязъл в сила ревизионен акт чрез анулиране на издаденданъчен документ, без изричен законов текст, който да регламентира това,би означавало да не се зачита стабилитета на индивидуалния административен акт. А стабилността на административния акт е пряко свързан с принципа на правна сигурност, валиден за административния процес.’