Изх. №53-00-91
04.07. 2016 г.
чл.12, ал. 1 от ЗДДС, чл. 26, ал. 2 от ЗДДС, чл. 67, ал. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Б” ЕООД, планира да издава карти, чрез които може да се плаща с отстъпка към различни магазини. „Б” ЕООД ще сключва договори с работодатели, които ще предлагат картите за отстъпка на техните служители. Отделно „Б” ЕООД ще сключва договори и с търговски вериги, като ще уговаря търговската верига да предоставя отстъпка при пазаруване на служителите на съответния работодател. Ролята на „Б” ЕООД ще е да издава съответните карти и да бъде платежен посредник между служителите (крайни потребители) и търговските вериги.
За да ползват картите си, крайните потребители ще трябва да ги зареждат с определена сума, която ще бъде видима в онлайн сметката на всеки краен потребител. Договорената от „Б” ЕООД и търговските вериги отстъпка за крайните потребители ще намира материален израз в добавянето на виртуална сума към сметката на крайния потребител. По този начин, когато потребителят използва картата за плащане в магазина, той ще пазарува за по-голяма сума от заредената от него, т.е. ще ползва отстъпката уговорена от „Б” ЕООД под формата на допълнителна виртуална сума по картата.
Начините, по които ще функционират картите чрез примерни стойности са в следните два варианта:
Вариант 1 – Уговорената отстъпка между „Б” ЕООД и търговската верига е номинално еднаква с тази, която „Б” ЕООД предоставя на крайния потребител– например 20%. В този случай „Б” ЕООД е уговорил отстъпка с търговската верига в размер на 20%. Крайният потребител зарежда картата си със 100,00 лв., които постъпват по доверителна сметка на „Б” ЕООД. „Б” ЕООД добавя още 20,00 лв. (20% от 100,00 лв.) към тази сума. Потребителят използва картата и купува от магазина стоки на стойност 120,00 лв., „Б” ЕООД превежда на търговската верига 120,00 – 120,00х20% = 96,00 лв. Крайният потребител получава касова бележка, на която е отразена сумата без отстъпка –
120,00 лв. и сумата с приспаднатата отстъпка – 96,00 лв. В действителност „Б” ЕООД задържа 4,00 лв. от преведените от потребителя 100,00 лв. и тези 4,00 лв. са комисионата на „Б” ЕООД.
Вариант 2 – Уговорената отстъпка между „Б” ЕООД и търговската верига е номинално различна от тази, която „Б” ЕООД е предоставил на крайния потребител. В този случай „Б” ЕООД ползва 20% отстъпка от търговската верига. Крайният потребител зарежда картата си със 100,00 лв., които постъпват по доверителна сметка на „Б” ЕООД. „Б” ЕООД добавя още 20,00 лв. (20% от 100,00 лв.) към тази сума. Крайният потребител използва картата и купува от магазина стоки на стойност 120,00 лв. „Б” ЕООД дава на крайния потребител отстъпка в размер на приблизително 16,7%. Крайният потребител получава касова бележка, на която е отразена сумата без отстъпка в размер на 120,00 лв. и сумата с приспадната отстъпка от 16.7% – 99,96 лв. В действителност обаче, тъй като „Б” ЕООД ползва отстъпка в размер на 20%, последния дължи на търговската верига 96,00 лв. (120,00 – 120,00 х 20% = 96,00 лв.) За разликата между 99,96 лв. и 96,00 лв. „Б” ЕООД ще издаде фактура на търговската верига. Тази разлика всъщност формира комисионата на „Б” ЕООД.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да бъде оформена касовата бележка във вариант 1? Коректно ли е да се посочат на отделни редове сумите със и без различните отстъпки? Следва ли да се счита, че в удържаните от крайния потребител
4,00 лв. е включен ДДС?
2.Как следва да бъде оформена касовата бележка във вариант 2? Следва ли да се начисли ДДС върху 4,00 лв. фактурирани на търговската верига или ДДС е включен в тази сума?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Облагаема доставка, по смисъла на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по същия закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
По силата на чл. 2, т. 1 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Не се смятат за възнаграждение по доставка всякакви плащания на неустойки и лихви с обезщетителен характер.
Разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС гласи, че когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, се приема, че той е включен в договорената цена. Във връзка с това „Б” ЕООД не предоставя информация за това как е договорено възнаграждението от 4,00 лв. – с или без ДДС.
По първи въпрос
От изложената в запитването фактическа обстановка е видно, че във вариант 1 „Б” ЕООД получава възнаграждение в размер на 4,00 лв. от търговската верига за извършената към нея услуга. Това твърдение се извежда от обстоятелството, че крайният потребител разполага с цялата сума за извършване на покупки – 120,00 лв., а на търговската верига „Б” ЕООД ще изплати не 100,00 лв., а 96,00 лв. Следователно, доколкото при договаряне на доставката между „Б” ЕООД и търговската верига не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, то на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС се приема, че той е включен в договорената цена и в този случай следва да се приеме, че сумата от 4,00 лв., представляващи възнаграждението за извършена услуга, е с включен ДДС.
По втори въпрос
От изложената във вариант 2 фактическа обстановка е видно, че „Б” ЕООД ще предостави на крайния потребител отстъпка в размер на приблизително 16,7%. И в този случай крайният потребител разполага с цялата сума за извършване на покупки – 120,00 лв., а на търговската верига „Б” ЕООД ще издаде фактура на търговската верига за сумата 3,96 лв., представляваща комисионната на „Б” ЕООД. Следователно, доколкото при договаряне на доставката между „Б” ЕООД и търговската верига не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, то на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС се приема, че той е включен в договорената цена и в този случай следва да се приеме, че сумата от 3,96 лв., представляваща комисионна за извършената услуга, е с включен ДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘