.№ 53-00-649
24.11..2011г.
чл. 13, ал. 1 от ЗДДС
чл. 71, т. 3 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„……. България”ООД е 52% собственост на „М”ООД Гърция занимаващо се с търговия на мебели за офиса и бита, търговско представителство и посредничество.
Гръцкото дружество „М”ООД закупува мебели от френско дружество, регистрирано за целите на ДДС в Франция и с представителство в Сърбия. Мебелите се намират на територията на Сърбия, от където „М”ООД Гърция ги закупува с цел продажбата им в България на трети лица.
„… България”ООД е получател на стоките по митническата декларация за вноса, заплатила е начисленотоДДС по митническа декларация и притежава фактура за доставката издадена от „М”ООД Гърция.
Поставени са следните въпроси:
1. Какъв е вида на доставката за„…. България”ООД по смисъла на Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/ и как следва да се отрази в дневниците за покупки и продажби.
2. Как следва да се възстанови внесения от дружеството ДДС по митническа декларация.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададения въпроснормативна уредба изразяваме следното становище:
Режимът на вътреобщностно придобиване /ВОП/ по чл. 13, ал. 1 от ЗДДСе налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, както и при фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от закона, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка.
Следва да се има предвид, че стоките трябва задължително да бъдат изпратени /транспортирани/ и транспортът на същите да започва от територия на друга държава членка и да завършва на територията на страната. Важното е двете крайни точки да са на териториите на две различни държави членки на ЕС, като отправна точка е територията на друга държава членка.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 2 от ЗДДС когато стоките се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки и не попадат в ограниченията на правото на приспадане на данъчен кредит, предвидени в чл. 70, лицето има право да приспадне начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57 от същия закон.
Изрично в разпоредбата на чл. 71, т. 3 от ЗДДС е посочено, че в случаите на внос по чл. 16 от закона лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит при условие, че:
– лицето притежава митническа документ, в която същото е посочено като вносител и
– данъкът е внесен по реда на чл. 90, ал. 1 от закона.
Тези две условия трябва кумулативно да бъдат налице, за да се упражни правото на данъчен кредит от лицата, осъществили внос.
Съгласно разпоредба на чл.56 от Правилника за прилагане на Закона за данъка върху добавената стойност /ППЗДДС/ право на приспадане на данъчен кредит за платения данък в случаите на внос се упражнява въз основа на:
– митническата документ или друг документ за внос, издаден или заверен от митническата администрация;
– в този документ данъчно задълженото лице следва да е посочено като получател или вносител и
– документът посочва сумата на дължимия данък върху добавената стойност или дава възможност за изчисляването на тази сума.
На основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС (в сила до 01.01.2010 г.) регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите дванадесет данъчни периода. Съгласно ал. 2 от цитираната правна норма правото се упражнява, като лицето:
1. включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал. 1 в справка-декларацията по чл. 125 за същия данъчен период;
2. посочи документа по чл. 71 в дневника за покупките по чл. 124 за данъчния период по т. 1.
‘