ЗДДС, чл.13, aл. 6,ЗДДС, чл.17, aл. 2

5 23-22-781/25.05.2011г.
ДДС, чл.17, ал.2
ДДС, чл.13, ал. 6
В подаденото от Вас писмо, постъпило в Дирекция ОУИe изложена следната фактическа обстановка:
Българско дружество нерегистрирано по ДДС закупува стоки от Китай. Транспорта приключва в Република Гърция. От гръцкото пристанище директно се извършва продажба на стоките на гръцко юр. лице, с инвойс фактура от българското дружество на гръцкия клиент, без стоката да идва на територията на Р. България.В митническата декларация, издадена от гръцките служби, българското лице е посочено като износител. Начислените разходи по транспорта, мита и ДДС се заплащат от клиента в Гърция. Българското дружество към момента не е регистрирано за целите на ДДС в Гърция.
Поставените въпроси са:
1.Щом стоката се продава директно от пристанището в Гърция ( без да идва в България) трябва ли българското дружество да се регистрира в Гърция, формира ли оборот за регистрация или това ще бъде ВОД за българското дружество. Гръцките клиенти на които се фактурира стоката са регистрирани по ДДС.
2.Как се постъпва, ако българското лице вносител не е още регистрирана по ДДС в България и как се постъпва след регистрацията по ДДС. Още с първата доставка българското дружество има оборот над 50 000 лв.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към запитването нормативна уредба, изразяваме следното принципно становище:
Мястото на изпълнение при доставка на стока се определя съгласно разпоредбите на чл.17 от ЗДДС. С разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че място на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В описаният в запитването случай, стоката се намира на територията на Китай, към момента, в който започва превозът й към получателя. Транспорта приключвав Р. Гърция. Следователно, място на изпълнение на доставките ще е извънтериторията на страната, а именно – местонахождението на стоката, преди започването на транспорта.
Доставките с място на изпълнение извън територията на страната не формират облагаем оборот за регистрация по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС).
Съгласно чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, налице е ВОП по чл. 13, ал. 3 от закона и когато лицето не е регистрирано за целите на данъка върху добавената стойност в държавата членка на вноса на стоките, откъдето започва изпращането или транспортирането им, ако стоките са внесени в държавата членка на вноса от или за сметка на лицето.
За да е приложим режимът, установен за ВОП в случаите на чл. 13, ал. 6 от ЗДДС, следва да са налице кумулативно следните условия:
1. стоките са внесени от лицето или за сметка на лицето в друга държава членка;
2. лицето, получател на стоката на територията на страната, не е регистрирано за целите на ДДС в държава членка, в която е осъществен вносът на стоката;
3. лицето изпраща или транспортира стоките от територията на държавата членка на вноса до територията на страната, за целите на икономическата си дейност на територията на страната;
4.транспортът е от или за сметка на лицето;
5. лицето – придобиващ може да е регистрирано или нерегистрирано по ЗДДС на територията на страната.
В такива случаи за регистрираните данъчнозадължени лица възниква задължение за начисляване на ДДС при ВОП.
Лицето, от чието име или за чиято сметка е осъществен вноса, и лицето-придобиващ по чл. 13, ал. 6 от ЗДДС е едно и също лице.
Предвид гореизложеното, считаме, че описаният в запитването случай, не попада в хипотезата на чл.13, ал.6 от ЗДДС, тъй като не са изпълнени кумулативно посочените в разпоредбата условия.
Относно доставките осъществявани на територията на Р. Гърция, българското дружество следва да се запознае с условията за регистрация за целите на ДДС на територията на държавата членка на ЕС.
За данъчно задължените лица, регистрирани по Закона за данъка върху добавената стойност,не възниква задължение заначисляване данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната, по силата на чл.86, ал.3 от ЗДДС.
Съгласно разпоредбите на чл.114, ал.1, т. 12 от ЗДДС и чл.79, ал.2, т.4 от ППЗДДС във фактурата се посочва, че мястото на изпълнение на доставките е извън територията на страната, което е и основанието за неначисляване на данък. Като основание за неначиславане на данък се вписва разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, по силата на която доставката е с място на изпълнение извън територията на страната.

Оценете статията

Вашият коментар