ЗДДС, чл.131, aл. 1, т. 2,ЗДДС, чл.131, aл. 1, т. 4,ППЗДДС, чл.83, aл. 3,ППЗДДС, чл.83а,ГПК, чл.452,ГПК, чл.451,ЗДДС, чл.131, aл. 5,ГПК, чл.496, aл. 2

Изх. № 53-02-612/26.11.2012 г.
чл. 131, ал. 1, т. 2, чл. 131, ал. 1, т. 4, чл. 131, ал. 5 от ЗДДС
чл. 83, ал. 3, чл. 83а от ППЗДДС
чл. 451, чл. 452, чл. 496, ал. 2 от ГПК
В дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” …… е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 53-02-612 от 05.10.2012 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
На 07.07.2011 г. по изпълнително дело № 358/2009 г. по описа на частен съдебен изпълнител (ЧСИ) A е проведена публична продан чрез търг на три броя товарни автомобили и един колесен трактор, собственост на „ХХХХХ” ЕООД. „YYYYY” ЕООД е било взискател по делото и е участвало като наддавач в търга, като с протокол от 07.07.2011 г. е обявено за купувач на изнесените на публична продан вещи. На 21.07.2011 г. дружествотое превело по сметката на ЧСИ сума от 8 200.67 лева, представляваща общата стойност на ДДС, включен в продажната цена на вещите. На 25.07.2011 г. ЧСИ е подала до ТД на НАП София уведомление по чл. 131, ал. 1, т. 4 от ЗДДС във връзка с чл. 83, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). С постановление за възлагане от 27.07.2011 г., влязло в законна сила на 10.08.2011 г., вещите са възложени на „YYYYY” ЕООД. На 22.08.2011 г. ЧСИ е отнела от предишните им собственици и предала на дружеството два от товарните автомобили. Към тази дата третият товарен автомобил и колесният трактор са били отчуждени от длъжника по делото и поради това не са предадени на „YYYYY” ЕООД, което е удостоверено с протокол на ЧСИ от 22.08.2011 г. Сумата на ДДС, платена за продажбата на липсващите вещи, е в размер на 4 200.33 лв.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Предвид факта, че две от закупените вещи не са предадени на „YYYYY” ЕООД,подлежи ли на възстановяване платения ДДС в размер на 4 200.33 лв.?
2.Приложима ли е разпоредбата на чл. 83а, ал. 1, т. 3 от ППЗДДС, съгласно която искането за възстановяване следва да бъде подадено от ЧСИ?
3. С какъв акт и от кого следва да бъде поискано възстановяването на платения ДДС?
4.Може ли да бъде анулиран съставеният от ЧСИ документ за продажбата като погрешно издаден в частта му за липсващите вещи?
По така зададените въпроси, фактическата обстановка и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По първи, втори и трети въпрос
Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 2, изр. първо от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), в редакцията й в сила до 02.07.2012 година, от датата на издаването на постановлението за възлагане купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.
С изменението на посочената разпоредба, със Закона за изменение и допълнение на Гражданския процесуален кодекс, обнародван в Държавен вестник бр. 49 от 29.06.2012 г., в сила от 03.07.2012 г. моментът на преминаването на правата върху купувача е изнесен напред във времето, като е обвързан с момента на влизане в сила на постановлението за възлагане.
В настоящия случай, доколкото постановлението за възлагане е издадено на27.07.2011 г., по правилото на чл. 496, ал. 2 от ГПК преди изменението, влязло в сила на 02.07.2012 г., правото на собственост върху вещите би могло да премине върху „YYYYY” ЕООД на 27.07.2011 г. Поради това, важно е да бъде установена датата, на която определеният пазач на вещите се е разпоредил с тях. Доколкото тази дата не става ясна от изложената фактическа обстановка, следва да се има предвид наличието на две възможности.
В първия случай разпореждането с вещите е извършено преди датата на издаване на постановлението за възлагане, т.е. до 26.07.2011 г., включително. При това положение, и ако върху вещите не са били наложени запори, длъжникът е прехвърлил правото на собственост на трето лице, поради което „YYYYY” ЕООД не е придобило това право, тъй като на датата на издаване на постановлението за възлагане то вече не е принадлежало на длъжника. В този случай частта от платения данък, начислена върху стойността на липсващите вещи, следва да бъде възстановена на основание чл. 128, ал. 1 и по реда на чл. 129 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), като недължимо платен данък. Искането следва да бъде подадено от ЧСИ. Ако обаче длъжникът е извършил действията на разпореждане при наличието на наложени запори върху вещите, то тези действия са недействителни на основание чл. 451 и чл. 452 от ГПК, т.е. не засягат правото на собственост на „YYYYY” ЕООД, при което платеният данък не подлежи на възстановяване.
Във втория възможен случай собственикът се е разпоредил с вещите след издаването на постановлението, т.е. на 27.07.2011 г. или последваща дата. В този случай представляваното от Вас дружество е станало собственик на вещите въпреки че те не са му били фактически предадени, при което данъкът е заплатен на валидно правно основание и не подлежи на възстановяване.
В чл. 83а от ППЗДДС във връзка с чл. 131, ал. 5 от ЗДДС е регламентирана процедура по възстановяване на платен ДДС, която се прилага само в случаите на отменена публична продан или продажба. В конкретния случай продажбата не е отменена и постановлението за възлагане е влязло в сила, поради което този ред е неприложим. ЗДДС и ППЗДДС не предвиждат ред за възстановяване на платения данък, поради неосъществено предаване на вещите, респ. въвод във владение, на купувача, поради което платеният данък не подлежи на възстановяване.
По четвърти въпрос
ЗДДС и ППЗДДС не предвиждат процедура по анулиране на издадения документ по чл. 131, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, във връзка с чл. 83 от ППЗДДС. В случая няма и основание за такова анулиране, поради това, че документът е издаден на валидно правно основание – осъществената публична продан. Именно поради факта, че евентуалното неправомерно разпореждане със закупените вещи, извършено от техния пазач не лишава купувача от правото му на собственост, а само го ограничава в упражняването му, този факт би могъл да има гражданскоправно или наказателноправно значение, но не и последици, които биха могли да бъдат третирани като основание да се счита документът за погрешно издаден, а данъкът – за неоснователно внесен.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *