Изх. № 23-22-2072
10.01.2017 г.
чл. 131, ал. 1 от ЗДДС
чл. 83, ал. 3 от ППЗДДС
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика”е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-2072/11.10.2016 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Образували сте изпълнително дело, в хода на което предстои публична продан на недвижим имот – апартамент, ведно с идеални части от жилищната сграда, в която се намира, и идеални части от урегулирания поземлен имот (УПИ), в който е построена сградата. С решение на …… градски съд (…..ГС) договорът за покупко-продажба, с който търговското дружество – собственик продава апартамента на физическо лице, е обявен за недействителен по отношение на взискателя по изпълнителното дело.
Търговското дружество – продавач по договора е регистрирано по ЗДДС. Физическото лице – купувач не е регистрирано по закона.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли публична продан на апартамента да се начислява ДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Съгласно разпоредбата на чл. 131, ал. 1 от ЗДДС, регламентираните с тези норми задължения за ЧСИ възникват само в случай, че собственикът на вещта е регистрирано по закона лице. Видно от чл. 131, ал. 1 от ЗДДС и чл. 83, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС)с понятието „собственик на вещта“ законът визира длъжника, залогодателя или собственика на ипотекираната вещ.
Целта на принудителното изпълнение е да се удовлетвори вземането на кредитора-взискател по способите, предвидени в закона, като същевременно се осигури приложението и на нормите, предвидени в защита на правата на длъжника. В хода на производството водещият орган по инициатива на неудовлетворен кредитор изземва по принудителен начин имущество от неговия длъжник и го реализира така, че да бъдат удовлетворени правата и законните интереси на кредитора. Действията в хода на производството се извършват от органа по изпълнението, за сметка на кредитора и/или длъжника.
Доколкото в конкретния случай сделката между отчуждителя на правото на собственост и приобретателя на това право е недействителна по отношение на взискателя по изпълнителното дело, то породените от нея правни последици, в това число и прехвърлянето на правото на собственост върху имота, не могат да му бъдат противопоставени. Следователно в отношенията между длъжника – отчуждител и кредитора – взискател за собственик на прехвърленото право се смята отчуждителят по относително недействителната сделка.Изпълнителното производство е образувано по инициатива на взискателя и за негова сметка, насочено е към удовлетворяването на неговите права и законни интереси, а относителната недействителност е средство за защита на тези негови права и интереси. Поради това в случай, че имотите бъдат продадени по реда на ГПК, в производство, образувано по инициатива и за удовлетворяване на кредитора – взискател, по отношение на който прехвърлителната сделка е недействителна, продавач и доставчик по смисъла на ЗДДС не може да бъде друго лице освен отчуждителя по относително недействителната сделка. Поради това, след като в конкретния случай отчуждителят е регистриран по реда на ЗДДС, за ЧСИ ще възникнат всички задължения, регламентирани в разпоредбите на чл. 131 от ЗДДС, обусловени от регистрацията на собственика на продаваната вещ по ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал.3 от ДОПК.’