№392-1/02.04.2013 г.
чл.143, ал.1, т.1 от ЗДДС
Извършвате дейност в оказионен магазин в качеството наЕТ. От 07.03.2013г. сте регистриран по ЗДДС. Дейността е организирана по следните два начина:
1.Лицата оставят за продажба дадена стока срещу определена цена. След проведен телефонен разговор уточнявате, че в този случай собствеността върху стоката не се прехвърля. След това продавате тази стока с надценка, която представлява Вашата комисионна и издавате касов бон на клиента за продажната цена.
2.Лицата продават на оказиона дадена стока- собствеността върху стоката се прехвърля- сключвате договор за покупко- продажба на стоката. След това продавате тази стока с надценка, която представлява Вашата печалба и издавате касов бон на клиента за продажната цена.
Интересувате се върху коя данъчна основа следва да начислите ДДС- върху продажната цена или върху маржа на цената на стоката при двете хипотези?
Уточнявате, че не извършвате дейност като заложна къща.
При така изложената фактическа обстановка,предвид действащите разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/, изразявам следното принципно становище:
По първия въпрос:
Съгласно изложеното в запитването, в случай че не ставате собственик на вещта,считам, че извършвате продажба от чуждо име и за чужда сметка. Тази доставка е доставка на услуга – посредничество при продажба на стока, която е облагаема по смисъла на чл.12 от ЗДДС. Данъчната основа на доставката на услуга следва да определите по реда на чл.26 , ал.2 от ЗДДС , като включите всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо във връзка с доставката, от получателя или друго лице , или това е определената от Вас комисионна.
На основание чл. 118, ал.1 от закона, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
Съгласно чл.29, ал.1, т.2 от Наредба Н-18/13.12.2006г.за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства, когато лицето, което е задължено да издаде фискален бон, извършва дейност като комисионер от чуждо име и за чужда сметка или събира суми от името и за сметка на друго лице, продажбите се регистрират чрез ФУ на лицето, като в тези случаи ФУ се програмира така, че продажбите на доверителя да се регистрират като продажби в отделен департамент за всеки доверител, като департаментът посочва името на доверителя.
Съгласно ал.5 на чл.29 от наредбата, в случаите по ал. 1, т. 2 в дневния финансов отчет на лицето се отпечатва оборотът на всеки доверител и в книгата за дневните финансови отчети на страницата за последния ден от месеца лицето сумира и вписва натрупания оборот от продажбите за месеца по доверители.
Съгласно гореизложените норми, при издаване на фискален бон следва чуждите средства да отделяте в отделен департамент, напр. „Доверители- физически лица” и да начислите ДДС по реда на чл.86 от ЗДДС заВашето възнаграждение.
По втория въпрос:
В глава Седемнадесета на ЗДДС е уреденспециалният ред на облагане на маржа на цената на стоките втора употреба. Съгласно чл.143, ал.1, т.1 от с.з. разпоредбатасе прилага за доставка, извършена от дилър, на стоки втора употреба, доставени му на територията на страната от данъчно незадължено лице.
“Дилър на стоки втора употреба “ е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба, с цел да ги продаде, независимо от това, дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон (§1, т.23 от ДР на ЗДДС).Следователно, за да се определи едно лице като дилър следва да извършва доставка настоки.
По смисъла на §1, т.19 от ДР на ЗДДС “Стоки втора употреба“ са употребявани движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:
а) произведенията на изкуството;
б) предметите за колекции;
в) антикварните предмети;
г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.
Съгласно гореизложеното, когато купувате и продавате стоките, за извършваните доставки на „стоки втора употреба”,може да прилагате специалният ред на облагане на маржа на цената.
По силата на чл. 145, ал.1 от закона, данъчната основа на доставката на „стока втора употреба” е маржът на цената, който представлява разликата, намалена с размера на дължимия данък, между:
1. продажната цена, представляваща общата сума, която дилърът е получил или ще получи от клиента или третото лице за доставката, включително субсидиите и финансиранията, пряко свързани с тази доставка, данъците и таксите, както и съпътстващите разходи за амбалаж, транспорт, комисиони и застраховки, начислени от доставчика на получателя, но без предоставените търговски отстъпки;
2. сумата, която е платена или ще бъде платена за получените от дилъра стоки, включително данъка по този закон, а когато стоката е внесена – данъчната основа при внос, включително данъка по този закон.
Данъчната основа по ал. 1 не може да бъде отрицателна величина.
Съгласно чл.144, ал.3 и 4от с.з. , данъкът за доставки по чл. 143 става изискуем на последния ден от данъчния период, през който е възникнало данъчното събитие за доставката и се начислява с издаването на протокол.
Следва да имате предвид, че с чл.151 от законазаконодателят е предвидил право на дилъра да избере да приложи общия ред на облагане на доставката. Правото се упражнява от лицето за всяка отделна доставка, като в издадената фактура не се посочва, че се прилага специалният ред по тази глава. В този случайданъчната основа и документирането на доставката се определя по общия ред реда на ЗДДС.
Съгласно чл.151, ал.6, когато дилърът прилага както специалния ред за облагане на маржа, така и общия ред за облагане на доставките, той е длъжен да води отделна отчетност за доставките.
За доставките на „стоки втора употреба”, за които е приложен специалният ред на облагане на маржа на цената, дилърът съставя отчет за извършените продажби през данъчния период по чл. 120, ал. 1 от закона, който съдържа най-малко следната информация:
1. количество и вид на стоката за всяка конкретна доставка или вида на услугата;
2. датата, на която е възникнало данъчното събитие за доставката;
3. описание на издадените фактури за доставката, когато издаването им е задължително;
4. елементите, необходими за определяне на данъчната основа;
5. данъчната основа;
6. ставката на данъка;
7. размера на данъка.
Отчетът за извършените продажби по ал. 1 се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.
Съгласно чл.94, ал.2 от ППЗДДС, отчетът не се включва в дневника за продажбите.
По силата на чл. 89, ал. 1 и 2 от ППЗДДС, дилърите са длъжни да документират извършените от тях доставки по специален ред на облагане на маржа с издаването на фактури и известия към фактури, в които се вписва режим на облагане на маржа – стоки втора употреба. Във фактурите и известията към тях не се посочва данъчна основа и данък. Фактурите и известията към фактурите по ал. 1 се описват в дневника за продажбите за съответния период, без за тях да се попълва информацията в колони 9-25 на приложение № 10.
Следва да имате предвид, че на основание чл.113, ал.3, т.1 от ЗДДС фактура може да не се издаваза доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице.
На основание чл. 90, ал.1 и 2 от ППЗДДС, в края на всеки данъчен период дилърите начисляват данъка за извършените от тях доставки по глава седемнадесета от закона, като съставят протокол, койтоследва да включва следната информация:
1. номер и дата;
2. наименование, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на лицето, което го издава;
3. данъчен период;
4. описание на стоката-втора употреба, произведението на изкуството, колекционерския предмет или антикварния предмет;
5. покупна цена на стоката по т. 4;
6. продажна цена на стоката по т. 4;
7. разлика между продажната цена по т. 6 на доставената стока и покупната цена по т. 5, поотделно за всяка доставка през периода;
8. обща сума на положителните разлики по т. 7 за периода;
9. начислен данък за периода.
Протоколът се описва в дневника за продажбите за данъчния период, като се попълва информацията в колони 9-25 на приложение № 10.
В чл. 88 от ППЗДДС е определена формула, по която следва да се определи данъка за доставките по специален ред на облагане на маржа за всяка доставка.
На основание чл.118, ал.1 от ЗДДС сте длъжен да издадете фискален бон за осъществената продажба в брой в търговския обект, като в този случай няма да отделяте чужди средства в друг департамент, тъй като ще продавате собствена стока.
Още веднъж подчертавам, че становището е принципно и не се отнася за дейността на заложните къщи, която е уредена с Наредбата за дейността на заложните къщи / обн. ДВ бр.16/27.02.2009г./.