ЗДДС, чл.143, aл. 1

2882/07.12.2009 г.
ЗДДС чл.143, ал.1
В Дирекция „ОУИ”….. е постъпило писмено запитване, заведено с вх.№…………..г., в което излагате следната фактическа обстановка:
Дружеството се занимава с продажба на автомобили втора употреба и прилага режима на облагане на маржа на цената, регламентиран в чл.143 от ЗДДС. Видно от запитването ……..ЕООД закупува от фирми и от физически лица от страната и от чужбина двигатели, шасита и други части от употребявани автомобили, като ги разкомплектова и продава на отделни части като бутало, биела, колянов вал, глава, огледало, врата, чистачка, калник, жабка, седалка, предно-задно стъкло, всичко годно за по-нататъшна употреба.
Поставяте следния въпрос:
1. Коя разпоредба от ЗДДС следва да бъде приложена при продажба на посочените в запитването стоки?
С оглед изложеното в запитването и предвид относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ППЗДДС изразявам следнотостановище:
Съгласно чл.143, ал.1 от ЗДДС разпоредбите на Глава седемнадесета от ЗДДС “Специален ред на облагане на маржа на цената“ се прилагат за доставки, извършени от дилър на стоки втора употреба – превозни средства, различни от “нови превозни средства“, доставени му на територията на страната (включително внесени) или от територията на друга държава членка от:
1. данъчно незадължено лице;
2. друго данъчно задължено лице като предмет на освободена доставка по чл. 50;
3. друго данъчно задължено лице, което не е регистрирано по този закон;
4. друг дилър, прилагащ специалния ред на облагане на маржа на цената.
Дефиниция на понятието “дилър на стоки втора употреба“ е дадено в § 1, т. 23 от ДР на ЗДДС. Според нея това е данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба с цел да ги продаде.
Съгласно даденото определение в §1, т.19 от ДР на ЗДДС“ Стоки втора употреба“ са употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Не са стоки втора употреба:
а) произведенията на изкуството;
б) предметите за колекции;
в) антикварните предмети;
г) благородните метали и скъпоценните камъни независимо под каква форма са.
Предвид гореизложеното основното изискване за третиране на стоките като стоки втора употреба е вещите в същия вид или след ремонт да се ползват по предназначението за което са създадени. В този смисъл, при закупуване на двигатели, шасита и други части от употребявани автомобили, които се разкомплектоват и продават на отделни части, т.е. не се използват по предназначението за което са създадени, при извършване на последващи доставки на годните за употреба части,същите следва да се третират по общия ред на ЗДДС.

Оценете статията

Вашият коментар