Изх. №20-00-465
05.12.2016 г.
чл.151а, ал. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството е регистрирано за прилагане на специалния режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност.
Търговецът има вземане от клиент, който се явява и негов доставчик.
Дружеството възнамерява с протокол за прихващане да погаси част от вземането си по доставка, за която прилага специалния режим на касова отчетност.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Допустимо ли е за доставка, по която плащането се осъществява чрез прихващане, да се прилага специалния режим за касова отчетност?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.151а, ал. 2 от ЗДДС при прилагане на специалния режим на доставките, за които е възникнало данъчно събитие, данъкът става изискуем на датата на получаване на цялостно или частично плащане, пропорционално на плащането.
Съгласно разпоредбата на чл. 151а, ал. 2, т. 10 от ЗДДС, режимът не се прилага по отношение на доставки на стоки и услуги, при които възнаграждението не се изплаща по банков път, включително чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги (ЗПУ).
В конкретния случай, доколкото в запитването е описано, че възнаграждението по доставката не се изплаща изцяло по банков път, а чрез прихващане на вземания и задължения между страните, специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност за конкретната доставка няма да е приложим.
В този случай, данъкът ще бъдеизискуем по общия ред на ЗДДС, съответно начисляването данъка, документирането и отчитането на тази доставка, също следва да се извърши по общия ред на ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘