ЗДДС, чл.17, aл. 2

Изх.№ 5_53-00-546/ 02.11.2009г.
ЗДДС, чл. 17, ал.2
В запитването е посочено, че дружеството закупува фуражен компонент от Русия, след което се продава на фирма, регистрирана за целите на ДДС в държава членка на ЕС. Стоките предмет на покупко-продажбата не са въвеждани на територията на страната.
При така описаната фактическа обстановка са зададени следните въпроси:
1. как следва да се отразят тези сделки в дневниците по ЗДДС, тъй като в случая не е налице тристранна операция, не е налице внос, не е налице ВОД, а също и комисионна услуга
2.възможно ли е гореописаната сделка да бъде осъществена по същия начин, но страната, която е получател по доставката да не бъде член на ЕС.
3.налице ли е право на приспадане на данъчен кредит за доставки извън горепосочените сделки ( закупени канцеларски материали и куриерски услуги)
Предвид действащото данъчно законодателство и изложената в запитването фактическа обстановка изразявам следното становище:
От съществено значение за определяне данъчния режим на доставкатае мястото на изпълнение на доставката.
Мястото на изпълнение при продажба на стока се определя съобразно разпоредбите на чл.17 от ЗДДС, където съгласно ал.2мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя. В тази връзка мястото на изпълнение на посочената по-горе доставка еизвън територията на страната. На основание чл.25, ал.5 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие за доставките с място на изпълнение извън територията на страната, възниква основание за освобождаване от начисляване на данък върху добавената стойност. Тези доставки не се облагат с данък върху добавената стойност, включително и чрез прилагане на нулева данъчна ставка.
Независимо от това, че мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната,предвид разпоредбите на чл.113 от ЗДДС (където изчерпателно са изброени случаите, при които издаването на фактура не е задължително) и чл.79, ал.2 от ППЗДДС, съгласно който фактура се издава и за извършена доставка с място на изпълнение извън територията на страната, дружеството, в качеството му на доставчик следва да издаде фактура за извършената доставка. На основание чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС във връзка с чл.79, ал.2 от ППЗДДС във фактурата задължително следва да впише правното основание, въз основа на което данък не се начислява. В конкретния случай като основание следва да бъде записан чл.17, ал.2 от ЗДДС, тъй като според него се определя мястото на изпълнение на доставката.
Що се отнася до включването на фактурата в дневника за продажби и справката декларация, същата следва да намери отражениев колона, съответно клетка„данъчна основа на доставки по чл.69, ал.2, включително данъчна основа на доставките при условията на дистанционни продажби с място на изпълнение на територията на друга държава членка”.
Гореизложеното е приложимо и в случаите, когато закупената стока продавате налице установено в държава извън Общността.
По отношение на въпросът свързан с правото на данъчен кредит, доколкото същият е свързан с отказано право на приспадане на данъчен кредит и евентуално е предмет на неприключило производство е недопустимо изготвяне на отговор по същество.
В този случай можете да направите писмено възражение в 14-дневен срок от връчването на ревизионния доклад пред органите, извършили ревизията (чл.117, ал.5 от ДОПК)
Следва да имате предвид, че съгласно чл.17, ал.1, т.8 от ДОПК имате право да обжалвате всички актове и действия на органите по приходите и публичните изпълнители, с които се засягат Ваши законни права и интереси, по реда предвиден в този кодекс.По този начин е гарантирано правото Ви на защита срещу действията на органите по приходите и публичните изпълнители. С подаването на жалбата задълженото лице сезира компетентния за решаването й орган.

Оценете статията

Вашият коментар