ЗДДС, чл.21, aл. 1,ЗДДС, чл.21, aл. 2,ППЗДДС, чл.54, aл. 2,ЗДДС, чл.39, т. 1,ЗДДС, чл.96, aл. 2,ЗДДС, чл.96, aл. 3,ЗДДС, чл.96, aл. 1

Изх. № 53-02-485
12.01.2012 г.
ЗДДС, чл.21, ал.1 и 2ППЗДДС, чл.54, ал.2
чл.39, т.1
чл.96, ал.1, ал.2, ал.3
ЕТ … е лечебно заведение за извънболнична помощ, регистрирано по смисъла на Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ). Лицето не е регистрирано по смисъла на ЗДДС и извършва освободени доставки по смисъла на закона-здравни услуги.
ЕТ … има запитвания за предоставяне в гр…. на здравни услуги на физически лица, граждани на държави, различни от Република България, някои членове на ЕС, а други не.
Поставените въпроси в запитването са свързани с мястото на изпълнение на услугите, дали същите следва да се третират като освободени по смисъла на чл.39, т.1 от ЗДДС или са с място на изпълнение на територията на друга държава членка по чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата нормативна уредба,изразяваме следното становище:
В чл.39 от ЗДДС са изброени освободените от облагане с данък върху добавената стойност доставки, свързани със здравеопазване. В т.1 е посочено, че освободена доставка е извършването на здравни (медицински) услуги и пряко свързаните с тях услуги, оказвани от здравни заведения и детски ясли по Закона за здравето и от лечебни заведения по Закона за лечебните заведения.
Съгласно чл.2, ал.1 от ЗЛЗ, лечебни заведения са организационно обособени структури на функционален принцип, в които лекари или лекари по дентална медицина самостоятелно или с помощта на други медицински и немедицински специалисти осъществяват всички или някои от дейностите, посочени в т.1 – т.6. Амбулаторията за първична медицинска помощ по дентална медицина е квалифицирана като лечебно заведение по смисъла на чл.11, ал.1 от ЗЛЗ.
Относно поставените въпроси, касаещи мястото на изпълнение на услугите с получател – физическо лице, местно за държава-членка на ЕС и държава, която не е член на ЕС, следва да имате предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят от постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на доставчика.
Разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС е регламентирано, че мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
Относно мястото на изпълнение на услугите, то следва да се направи изводът, че същите се извършват на територията на страната и ще попаднат в хипотезата на чл.21, ал.1 от ЗДДС. В тази връзка следва да имате предвид хипотезата на чл.54, ал.2 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС). Съгласно нея, при доставка на услуга по чл.21, ал.1 и 2 от закона, когато получателят и доставчикът са установени на територията на страната, данъкът е изискуем от доставчика – регистрирано по закона лице, независимо дали получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено лице.
Що се касае до поставеният въпрос дали изпълнителят на услугите следва да се регистрира по ЗДДС, следва да имате предвид следното :
Съгласно разпоредбата на чл.96, ал.1 от ЗДДС, всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 14-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Предвид ал.5 от същата разпоредба, задължението за регистрация възниква независимо от срока, за който е постигнат облагаемият оборот, но не и за период, по-дълъг от определения в ал.1.
В ал.2 от същата разпоредба е регламентирано, че облагаемият оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето:
1. облагаеми доставки, включително облагаемите с нулева ставка;
2. доставки на финансови услуги по чл.46;
3. доставки на застрахователни услуги по чл.47.
В облагаемия оборот по смисъла на ал.3 от закона, не се включват доставките по ал.2, т.2 и 3, когато не са свързани с основната дейност на лицето, доставките на дълготрайни материални или нематериални активи, използвани в дейността на лицето, както и доставките за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2 и 3.
В случай че ЕТ … извършва само услуги по чл.39, т.1 от ЗДДС, то същите не участват при формиране на облагаемия оборот за задължителна регистрация по реда на чл. 96 от закона.

Оценете статията

Вашият коментар