ЗДДС, чл.21, aл. 2

1_184/16.11.2010 г.
ЗДДС – чл. 21, ал. 2
По повод Ваше запитване, постъпило в дирекция „ОУИ” –…… изразяваме следното становище:
В запитването си сочите, че имате сключен договор с дружество-товародател, чието седалище е в Швейцария и същото няма постоянен обект в България. Договорът е за извършване на транспорт на стоки от Солун до България. Стоките, които се транспортират са предназначени за нуждите на въоръжените сили на НАТО. Посочвате, че разполагате със следните документи: договор с товародателя, международна товарителница и фактура за доставката.
Въпросът, който поставяте е документите, с които разполагате ще се приемат ли от органа по приходите за доказване на обстоятелствата по чл.21, ал.2 от ЗДДС?
Съгласно чл.22, ал.3 от ЗДДС /редакция-ДВ, бр.95/2009 г., в сила от 01,01,2010 г./ мястото на изпълнение при доставка на услуга по транспорт на стоки в рамките на Общността или извън нея, предоставена на данъчно задължено лице, се определя по реда на чл.21, ал.2 и 3 от закона. Видно от чл.21, ал.2 от ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. В този смисъл, ако се твърди, че чуждестранния съконтрагент е търговец, т.е. данъчно задължено лице и същия е с независима икономическа дейност и седалище в Швейцария и няма постоянен обект, във връзка с който му се оказва услугата в България и за това са налице доказателства би могло да се направи предположение, че мястото на изпълнение на доставката на услуга е извън територията на страната.
Във връзка с чл.113 от ЗДДС за извършени доставки с място на изпълнение извън територията на страната доставчикът – регистрирано по ЗДДС лице следва да издаде фактура, отговаряща на изискванията на чл.114 от с.з. Издадената фактура се описва в дневника за продажбите по чл.124, ал.1, т.2 от ЗДДС.
Следва да имате предвид, че изложеното становище е принципно, като облагането следва да бъде извършено съобразно конкретиката на фактите и обстоятелствата. Съгласно чл.37, ал.1 от ДОПК всички доказателства, касаещи конкретна сделка подлежат на обективна преценка и анализ от страна на органа по приходите с оглед установяване на нейната действителност и последващите от това действия на признаване или непризнаване на права, произтичащи от тази сделка. С оглед визирания в чл.4 от ДОПК принцип на самостоятелност и независимост на органите по приходите в ревизионното производство, единствено на ревизиращия орган е преценката, дали ще приеме на база представени от задълженото лице писмени доказателства за съществуващи или несъществуващи конкретни доставки, респ. ще приеме за доказани или недоказани определени факти и обстоятелства.

Оценете статията

Вашият коментар