1_ИТ-00-78/09.09.2016
ЗДДС, чл. 21, ал. 2
ЗДДС, чл. 68 – чл. 72
ЗДДС, чл. 82, ал. 2, т.3
ЗДДС, чл. 117
Дружеството е производител на бельо в България и реализира продукцията си предимно в Европейския съюз. Същото получава фактури за направена реклама във връзка с реализацията от Гугъл, Фейсбук и други интернет доставчици. Освен това имате издадени фактури от фирми в Европейския съюз за комисионна от посредни-чески услуги.
Във връзка с изложеното поставяте въпроса следва ли и в кои случаи съставените протоколи по чл.117 от ЗДДС да бъдат включвани и в дневниците за покупки?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба по зададения от Вас въпрос, изразяваме следното принципно становище:
Съгласно изложеното в запитването, управляваното от Вас дружеството е получател по доставки с предмет услуги по смисъла на чл.9 от ЗДДС.
Видно от чл.21, ал.2 на ЗДДС мястото на изпълнение при доставка на услуга, когато получателят е данъчно задължено лице, е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя. Следователно, получените от Вашето дружество рекламни и комисионни услуги са с място на изпълнение на територията на страната във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката на услуга е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получа-теля по доставката,когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от ЗДДС регламентира, че данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност.
Според §1, т.11 от ДР на ЗДДС “лице, установено на територията на страната“ е лице, което е със седалище или адрес на управление на територията на страната или има постоянен обект на територията на страната.
От посочените разпоредби е видно, че за да се определи получателя на услугата като лице платец на данъка, следва да са изпълнени едновременно следните условия:
1.получателят на услугата е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС,
2.доставчикът на услугата е данъчно задължено лице, което не е установе-но в страната,
3.услугата е с място на изпълнение на територията на страната,
4.услугата епредмет на облагаема доставка.
Ако за описаните в запитването Ви доставки са изпълнени визираните в чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДС условия, дължимият за предоставените услуги данък следва да бъде начислен по реда на чл.86, ал.1 от ЗДДС.
На основание чл.117, ал.1, т.1 от закона се издава протокол, с който се начислява данъка по реда на чл.86 от ЗДДС с данъчна ставка 20%.
За упражняването на право на данъчен кредит е необходимо да са налице основания по същество (чл. 68-69 от ЗДДС), формални (чл. 71 от ЗДДС) и времеви условия (чл. 72 от ЗДДС). На основание чл. 69, ал. 1 от ЗДДС регистрирано лице има право да приспадне изискуемия от него данък като платец по Глава осма от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от него облагаеми доставки. Съгласно чл. 71, т. 2 от ЗДДС, за да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит в случаите когато данъкът е изискуем от лицето като платец по глава осма, то лицето следва да е издало протокол по чл. 117 от ЗДДС и да е спазило изискванията на чл. 86 от ЗДДС. На основание чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право. Предвид разпоредбата на чл. 68, ал. 2 от ЗДДСправото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем, или в един от следващите 12 данъчни периода като същото се упражнява по реда на чл. 72, ал. 2 от ЗДДС.
При положение, че дружеството Ви е получател по извършените от чужде-странните лица рекламни и комисионни услуги и ще използва същите за извършване на облагаеми доставки, на основание чл.69, ал.1, т.3 от ЗДДС ще възникне право на приспадане на данъчен кредит.
В този случай издаденият по чл.117 от ЗДДС протокол за начислен данък следва да се отрази в дневника за продажби на дружеството – колона 14 “ДО на получените доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС “ и колона 15 “Начислен ДДС за доставки по колона 14“, респ. в клетка 12 и 22 на СД по ЗДДС, както и в дневника за покупки – колона 10 “ДО на получени доставки по чл.82, ал.2-5 ЗДДС“ и колона 11 “ДДС с право на пълен данъчен кредит“, респ. в клетка 31 и 41 на СД по ЗДДС за данъчния период, през който е издаден документа.
Независимо от изложеното, следва да имате предвид, че с оглед визираните в чл.4 от ДОПК принципи на самостоятелност и независимост на органите по приходите в ревизионното производство, единствено на ревизиращия орган е преценката, дали ще приеме за правилно проведеното данъчно третиране на посочените доставки на база събраните доказателства.
‘