ЗДДС, чл.21, aл. 2,ЗДДС, чл.86, aл. 3

Изх. №23-22-2215
23.11.2016 г.
чл. 21, ал. 2 от ЗДДС
чл. 86, ал. 3 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството осъществява превози на товари за дружество установенов Македония. Към преписката е приложена фактура от македонското дружество за заредено гориво.
Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че македонското дружество е предоставило за ползване на „“ ООД електронни карти за безкасово плащане при зареждане на горива и на пътни такси за преминаване на територията на Европейския съюз и извън него, за което се издава фактура.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли дружеството, да издаде протокол за самоначисляване на данъка върху стойността на зареденото гориво, платените пътни такси и комисионна?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
1.Относногоривото, което се зарежда и изразходва на територията на страните от Европейския съюз и извън него:
За да се определи начина на облагане на доставките на стоки, съгласно разпоредбите на ЗДДС, е необходимо да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка.
Съгласно чл. 17, ал. 1 от ЗДДС, място на изпълнение при доставка настока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона.
В конкретният случай, при зареждане на гориво на територията на държави членки или трети страни по отношение на облагането с ДДС ще се прилага разпоредбата от законодателството на съответната държава. Извършеното на територията на държавите членки на ЕС или извън ЕС зареждане с гориво на транспортните средства, с които се осъществяват превозни услуги не попада в обхвата на вътреобщностно придобиване на стоки, тъй като не отговаря на визираните в чл. 13, ал. 1 от ЗДДС условия и протокол за ВОП не следва да се издава.
2. Относно пътните такси, платени в различни държави членки:
Съгласно Решение на съда на Европейските Общности от 12.09.2000 г. по Дело С-359/97, пътната инфраструктура се предоставя срещу заплащане на пътна такса, като използването на пътната инфраструктура зависи от плащането на пътна такса, а размерът й зависи от категорията на използваното превозно средство и от изминатото разстояние и следователно съществува пряка и необходима връзка между предоставената услуга и полученото възнаграждение.
Поради обстоятелството, че пътната инфраструктура представлява недвижим имот, при заплащане на пътни такси и винетки е налице доставка, свързана с недвижим имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставка на услуга е мястото, където се намира недвижимият имот, когато услугата е свързана с недвижим имот. Следователно мястото на изпълнение на доставките на пътни такси и винетки е на територията на съответните държави членки, където е установена съответната пътна инфраструктура, при ползването на която са платени същите. В този случай, съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при доставка с място на изпълнение извън територията на страната и протокол за по чл. 117 от ЗДДС не следва да се издава.
3. Относно комисионно възнаграждение за правото на ползване на електронни карти за безкасово плащане при зареждане с горива и пътни такси:
В случай, че съгласно клаузите на сключения договор с македонското дружество се дължи възнаграждение за ползването напредоставените електронни карти, мястото на изпълнение при доставка на услуги, предоставени на данъчно задължено лице се определя по реда на чл. 21, ал. 2 от закона и е там, където получателят е установил независимата си икономическа дейност.
В конкретния случай, мястото на изпълнение на услугата е на територията на страната, тъй като дружеството получател е установено на територията на страната и за него възниква задължение за начисляване на данък по смисъла на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, с протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар