Телефон: (02) 9859 3759 Факс: (02) 987 70 46
Изх.№53-00-835
23.12.2010г.
чл.21,ал.4 от ЗДДС и чл.23, ал.1 от ЗДДС
Чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСчиСС 18 “Приходи
Според изложеното в писмото Ви, през 2010г. сте получили финасиране от Германия за копродукция на филм,който ще бъде завършен през 2011г.
Всички права върху продукцията са на германска фондация,която финасира проекта.
Поставяте следните въпроси:
1.Следва ли да се издава фактура ,да се начислява ДДС и кога.
2.Кога се отчитат разходите и съответните приходи и следва ли същите , да бъдат разпределени по отчетни години или ще се отчитат само в 2011г. ,когато ще бъде завършен филма.
Въз основа на фактическата обстановка, изложена с писмото, без да е представен съответния договор, по силата на който се извършва плащане на суми, във връзка с извършване на определени услуги, изразяваме следнотопринципно становище :
За режима на данъчното облагане по ЗДДС от значение е вида на предоставянатауслуга, като се изхожда от същността й като цяло. Общото правило за определяне мястото на изпълнение на доставка на услуга, когато получател по същата е данъчно задължено лице се съдържа в разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, независимо дали същият е лице от държава членка или извън нея. Когато тези услуги се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, къдетополучателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. В зависимост от вида на услугата, когато получател по същата е данъчно задължено лице,изключения от това правило са предвидени в чл.21,ал.4 от ЗДДС и чл.23, ал.1 от ЗДДС.
При квалифицирането на услугата следва да се търси действителната воля на страните и естеството на извършената услуга. В конкретния случай, доколкото извършваните от дружеството услуги непопадат в изключенията посочени в чл.21, ал.4 от ЗДДС и чл.23, ал.1 от ЗДДС за определяне мястото на изпълнение на посочените услуги е приложима разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Когато получател на услугата е данъчно задължено лице, установило независимата си икономическа дейност извън страната и услугата не се предоставя на негов постоянен обект намиращ се в страната, то мястото на изпълнение е извън страната. В този случай, на основание чл.25, ал.6, т.2 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие възниква основание за освобождаване от начисляване на данък, тъй като доставката е с място на изпълнение извън територията на страната. На основание чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС във връзка с чл. 79,ал.2, т.3 от ППЗДДСследва да се посочи основанието за неначисляване на данъка – чл.21, ал.2 от ЗДДС.
Съгласно чл.125, ал.2 от ЗДДС, когато вкачеството Ви на доставчик – регистрирано по ЗДДС лице извършите доставки на услуги по чл.21, ал.2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка се подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период, като на основание чл.117, ал.4 от ППЗДДС във VIES-декларацията не се включват доставките на стоки и услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка, по които получатели за нерегистрирани за целите на ДДС лица.
С оглед неизяснената фактическа обстановка следва да имате предвид,че съгласно общия ред, регламентиран в чл. 21, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение при услуга, когато получател е данъчно незадължено лице, е мястото, където доставчикът е установил своята независима икономическа дейност ,т.е ако финсиращата Ви фондация е данъчно незадължено лице ,то мястото на изпълнение на услугата ще бъде в България и за полученото авансово плащане ще бъдеприложима разпоредбата на чл. 25,ал.7 от ЗДДС.
По втора част на запитването Ви следва да имате предвид следното:
Юридическите лица се облагат за резултата от стопанската си дейност за отчетната (календарната) година с корпоративен данък. Той се определя на база на положителния данъчен финансов резултат.
Съгласно § 1, т. 16 от Допълнителните разпоредби към ЗКПО, “счетоводен финансов резултат“ е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите за определен период от време, преди начисляването на разходите за данъци от печалбата.
Цитираните норми показват, че законосъобразното отразяване на приходите в счетоводството на дружеството има отношениекъм правилното определяне на размера на данъчния финансов резултат, респ. на корпоративния данък.
Законът за счетоводството /ЗСч/ е нормативният акт, който урежда достоверността на счетоводната информация и съдържанието, съставянето и публичността на финансовите отчети на предприятията.
Чл. 13, ал. 1 от ЗСч регламентира, че активите, собственият капитал, пасивите, приходите и разходите се оценяват и записват при тяхното придобиване или възникване по историческата им цена или друга цена, в съответствие с приложимите счетоводни стандарти.
Счетоводното третиране на приходите, получени от определени видове сделки и в определени случаи, както и тяхното признаване се урежда от счетоводен стандарт 18 /СС 18/ – Приходи.
В СС 18 “Приходи“, в раздел “Признаване на приходи от извършване на услуги“, в т. 7.1 и 7.2 е посочено, че приходът, свързан със сделка за извършване на услуги, се признава в зависимост от етапа на завършеност на сделката към датата на съставянето на счетоводния баланс, при условие че резултатът от сделката може да се оцени надеждно.
Резултатът от сделката за извършване на услуги се оценява надеждно, когато са изпълнени едновременно следните условия: а) сумата на прихода може да бъде надеждно изчислена; б) предприятието има икономическа изгода, свързана със сделката; в) етапът на завършеност на сделката за извършване на услуги към датата на съставянето на счетоводния баланс може надеждно да се определи; г) разходите, направени по сделката, както и разходите за завършване на сделката могат надеждно да бъдат измерени.
Следователно,признаване на договореното възнаграждение, за счетоводен приход, следва да извършите към момента, към който са налице горните условия.
При отразяването на прихода в счетоводните Ви регистри, трябва задължително да се съобразите и с изискването на т. 5.1.б. “г“ от СС 18 “Приходи“,именно:прихода се признава едновременно с извършените разходи, с оглед спазването на принципа на съпоставимост между приходите и разходите.
Спазване на принципа за съпоставимост между приходи и разходи е изискване и на Закона за счетоводството. Чл. 4, ал. 1, т. 4 от ЗСч изисква счетоводството да се осъществява и финансовите отчети се съставят при съобразяването на основния счетоводен принцип: съпоставимост между приходите и разходите – разходите, извършени във връзка с определена сделка или дейност, да се отразяват във финансовия резултат за периода, през който предприятието черпи изгода от тях, а приходите да се отразяват за периода, през който са отчетени разходите за тяхното получаване.
СС 18 – Приходи, в т. 9, б. “а“ изисква от предприятията в годишния финансов отчет да оповестят счетоводната политика, приета за признаване на приходите, включително начините, приети за определяне етапа на завършеност на сделката за извършване на услуги.
‘