Телефон: (02) 9859 3759 Факс: (02) 987 70 46
Изх.№ 21-04-1
14.02.2011г.
Чл. 6, ал. 2 ,т.2 и чл. 25, ал. 2 от ЗДДС
Чл. 51, ал. 1 от ЗДДС
Според изложеното в писмото произвеждате измервателни уреди ,които ще доставяте до склад на дружество регистрирано по ДДС в Испания по силата на сключен договор за продажби с отлагателно условие за прехвърляне на собствеността.
Стоката ще бъде експедирана от Вас и доставяна в склада на клиента в Испания съпроводена с про-форма фактура ,експедиционен лист и приемо-предавателен протокол, който ще бъде подписан от получателя и върнат на доставчика..
Считате, че фактическото предоставяне на стоката няма да бъде съпроводено с промяна на собствеността ,тъй като в договора е предвидено ,че доставчика ще фактурира на испанското дружество само стоките ,които вече са продадени на трети лица , на база съставен от клиента месечен отчет .
Поставен е следния въпрос:
Как следва да се процедира в случайте, когато стоката престои по-дълго време в склада на испанското дружество и съответно доставчика българското дружествоне е издал фактура в сроковете по ЗДДС,за доставката на тази непродадена на трети лица стока.
Въз основа на фактическата обстановка, изложена с писмото, без да е представен договор изразяваме следнотопринципно становище :
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице- доставчик е длъжно да издаде фактура за извършена от него доставка на стока или услуга, или при получено авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол. Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането предвид разпоредбата на чл. 113, ал. 4 от закона.
Изрично в ал. 5 на цитираната правна норма е указано, че независимо от ал. 4 при вътреобщностна доставка (ВОД), включително в случаите на авансово плащане, фактурата се издава задължително не по-късно от 15-о число на месеца, следващ месеца, през който е възникнало данъчното събитие по чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
На основание чл. 25, ал. 2 от ЗДДС данъчното събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена или услугата е извършена. Изключение от това правило е предвидено в разпоредбата на чл. 25, ал. 7 от закона, съгласно която когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4, се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането (за размера на плащането), с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. В тези случаи се приема, че данъкът е в размера на извършеното плащане.
Съгласно чл. 51, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие при ВОД възниква на датата, на която би възникнало данъчното събитие при доставка на територията на страната по реда на чл. 25 от закона.
За целите на ЗДДС доставка на стока се смята фактическото предоставянена стока в случаите на чл. 6, ал. 2 ,т.2 от закона , а именно:
– по договор, в който е предвидено прехвърляне на правото на собственост върху нея под отлагателно условие или срок.
Предвид цитираните по-горе разпоредби фактура следва да се издаде задължително при наличие на условията в чл. 51, ал. 1 от ЗДДС.
Следва да се има предвид, че известие към фактура се издава в случаите на изменение на данъчната основа на доставката или при развалянето на доставка, за която е издадена фактура съгласно чл. 115, ал. 1 от ЗДДС. Ако не са налице такива обстоятелства спрямо извършваната от дружеството ВОД не следва да се издава известие по реда на ЗДДС.
На основание чл. 124, ал. 3 от ЗДДС, издадените данъчни документи във връзка с ВОД, включително за получено плащане се отразяват в дневника за продажбите, за данъчния период, през който данъкът за доставката е станал изискуем съгласно чл. 51 от същия закон.
Тъй като режимът на ВОД е изключение от общия режим на доставките, които като правило се облагат със стандартна ставка в държавата членка на доставчика, доказването на вътреобщностния характер на доставката е в тежест на доставчика.
Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите, удостоверяващи извършването на вътреобщностната доставка, се определят с правилника за прилагане на закона.
Доказването на ВОД е регламентирано с чл. 45 от ППЗДДС.
Съгласно същият за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчика следва да разполага със следните документи:
– документ за доставката;
– документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка.
В зависимост от вида на ВОД документите за доставката следва да бъдат:
Фактура за доставката или Протокол по чл. 117 от ЗДДС – в случаите на вътреобщностни доставки по чл. 7, ал. 4 от ЗДДС.
Във фактуратаследва да е посочен идентификационният номер по ДДС на получателя, издаден от държава членка, под който номер му е извършена доставката – в случаите на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС.
Относно останалите реквизити на фактурата, следва да се има предвид, че за тях се прилагат съответно изискванията на чл. 114 от ЗДДС, като за основание за прилагане на нулевата ставка следва да бъде посочен чл. 53, ал. 1, във връзка с чл. 7, ал. 1 или ал. 4 от ЗДДС, или “вътреобщностна доставка“ или “ВОД“.
Липсата на документ за доставката при наличието на данни за извършена вътреобщностна доставка води до третирането на доставката, като такава с място на изпълнение на територията на страната, облагаема със ставка 20%, ако няма характер на освободена.
В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона. Съгласно чл. 46, ал. 3 от ППЗДДС, протоколът се издава в 5 – дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, съгласно чл. 51 от ЗДДС.
‘