чл. 82, ал. 1 от ЗДДСИзх. № 20-00-306
14.07.2015 г.
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-306/18.06.2015 г. във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„XXX“ ЕООД е наемател на част от партерен етаж в хотелски комплекс в гр. Първомай. Наетата част от имота включва ресторант, тоалетни и помещение за топла кухня. Месечната наемна цена е в размер на 3 200.00 лв. без ДДС.
На 23.02.2015 г. дружеството наемател е получило запорно съобщение от частен съдебен изпълнител (ЧСИ), с което ЧСИ е наложил запор върху вземанията на наемодателя от „XXX“ ЕООД и е разпоредил дължимите суми да бъдат превеждани по посочена в съобщението сметка на ЧСИ.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Каква част от сумата следва да бъде превеждана по сметката на ЧСИ, само данъчна основа по доставката или общата сума за данъчна основа и дължим данък?
2.В случай, че дружеството следва да превежда по сметката на ЧСИ само дължимата данъчна основа, на кого следва да бъде превеждан дължимия ДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
По силата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС данъкът за облагаемите доставки е изискуем от доставчика, а разпоредбите на чл. 86 и чл. 89 от закона го задължават да декларира и внесе в бюджета дължимия данък. Това означава, че задължението за администриране и внасяне на ЗДДС е вменено на доставчика, т.е. в тези случаи страни в публичното (данъчното) правоотношение са държавата, като кредитор, и доставчика, като длъжник. Данъкът е дължим от доставчика за данъчния период, през който е издаден данъчния документ, или за периода, през който данъкът е станал изискуем. Получателите по облагаемите доставки, какъвто се явява „XXX“ ЕООД в конкретния случай, нямат вменени задължения във връзка с това правоотношение. Те следва да платят дължимите данъчна основа и начислен данък на доставчика, но това тяхно задължение е частноправно, а не публично, поради което държавата, в качеството й на активен субект – кредитор на доставчика, не се интересува от обстоятелството дали получателят по доставката е платил начисления му данък, а единствено дали доставчикът е внесъл своите публични задължения, в това число и данъка по конкретната доставка. Наличието на наложен запор не освобождава доставчика от задълженията му по ЗДДС, нито вменява такива на получателя, независимо дали запорът има функцията на обезпечителна мярка или на средство за принудително изпълнение на задълженията на доставчика.
Видно от изложеното отношенията между двете дружества са предмет на регулиране на частноправни нормативни актове като Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), тълкуването и прилагането на които е извън кръга на компетентност на НАП.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл.17, ал. 3 от ДОПК.
‘