ЗДДС, чл.26

ИТ-00-108/26.11.2009
ЗДДС – чл.26
По повод на Ваше запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” -….. изразяваме следното становище:
По първи въпрос :
Към запитването не сте приложили никакви документи, но сте описали следната фактическа обстановка:фирмата ви в качеството на изпълнител има сключен договор за извършване на определена работа на територията на страната . Поради неизпълнение на задълженията по договора, за неизпълнение на задълженията дължите обезщетение . Как следва да се оформи това обезщетение ?
Ако обезщетението е съгласно чл.93, ал.1 от Закона за задълженията и договорите, а именно уговорена е като неустойка, тогава същатаобезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението. Неустойките се начисляват въз основа на неизпълнение, частично изпълнение или изпълнени действия, различни от договорените между доставчик и получател. Същите са елемент от данъчната основа само когато са получени от доставчика и то когато нямат обезщетителен характер.
Неустойката, дължима във връзка с неизпълнени задължения по договорнямат характера на доставка, когато същите са дължими от доставчика. На основание чл.84 от ППЗДДС за документирането на неустойките с обезщетителен характер не се издава данъчен документ, а същите се документират с издаване на документ, удостоверяващ плащането им. Аналогично е и документирането при неустойка, която има санкционен характер. Следователно, ако вие дължите неустойка по договор на вашия контрагент, тогава последният следва да документира дължимата от Вас неустойкакато издаде документ, удостоверяващ плащането й.
За извършената доставка на услуга вашето дружество следва да се издаде фактура с данъчна основа определена по реда на чл.26 от ЗДДС. В случая данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице. определено в левове и стотинки, без данъка но този закон. Възнаграждението определено между страните по договора не се променя. В случая ще са налицедве насрещни вземания. Съгласно чл.103 от Закона за задълженията и договорите когато две лица си дължат взаимно пари. всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. Обстоятелството, че между тях може да се извърши прихващане (приспадане) не влияе на техния характер, съответно на данъчното им третиране.
Предвид горното ако в случаядължите неустойка за забава на доставкатаданъчната основа на доставката, която вие сте фактурирали на вашия контрагент не трябва да бъде намалена .
По втори въпрос : при начисляване на лихви за забавено плащане какъв документ по ЗДДС трябва да се издаде ?
Данъчното третиране на лихвите и неустойките с обезщетителен характер е регламентирано с разпоредбите на чл. 26, ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност и чл.84 от Правилника за неговото прилагане.
Съгласно разпоредбите на чл.26, ал.2 от Закона, данъчната основа се определя на база всичко, което включва възнаграждението, получено или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по този закон. Изрично в Закона е предвидено, че плащанията за лихви и неустойки, които имат обезщетителен характер, не се смятат за възнаграждение по доставката. При документирането им не се издава данъчен документ, а само документ, който удостоверява плащането им от контрагента по доставката, съгласно разпоредбите на чл.84 от Правилника за прилагане на ЗДДС.
По своята правна същност лихвите и неустойките могат да бъдат разделени на такива с обезщетителен характер или, такива, със санкционен характер.
С обезщетителен характер се считат тези лихви и неустойки, които обезщетяват страната по договора, която е претърпяла вреди, в следствие неизпълнение на задълженията на другата страна по същия.
По смисъла на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпените вреди в по – висок размер, кредиторът може да поиска обезщетение съобразно общите правила. На основание на същата законова разпоредба, лихва / обезщетение/ за всеки ден забава на съответното плащане, е дължимо, дори и в случаите, когато в сключения между страните договор липсва изрична клауза за заплащане на лихва.
Лихвите и неустойките със санкционен характер са тези, които са уговорени между страните като допълнителна санкция, а именно, в допълнение на тази, която компенсира неизпълнението на договора и представлява заместваща престация.
На основание чл.26, ад.2 от Закона, лихвите и неустойките със санкционен характер се включват в данъчната основа.

Оценете статията

Вашият коментар