ЗДДС, чл.26, aл. 2

Изх.№ 53-04-263 от
11.04.2014 г.
чл. 26, ал. 2 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„X” ЕООД извършва маркетингови проучвания в търговската мрежа на дребно, потребителски проучвания и електронна обработка на данни от маркетингови проучвания. През 2013 г. дружеството сключва договор с „Y” ЕАД за 12 месечни „тайни инспекции” на бензиностанции с цел проверка качеството на обслужване наклиентите. Заедно с горния договор „X” ЕООД сключва договор с подизпълнител – „Z” ЕООД за извършване на теренната работа. Служителите на „Z” ЕООД посещават предварително уточнени по списък бензиностанции (обекти) и извършват покупка на гориво, зареждайки служебни автомобили със статут на товарни. Стойността на закупуваното гориво не е включена в цената на услугата „таен клиент”, упомената в договора с „Y” ЕАД и е предмет на префактуриране от страна на „Z” ЕООД към „X” ЕООД, а от последния към „Y” ЕАД.
През месец февруари 2014 г. „Z” ЕООД съобщава, че при поискване на фактура с данните на дружеството, няколко от „тайните клиенти” са били разпознати на бензиностанциите и текущата практика застрашава надеждността на изследването и резултатите от него, поради което за в бъдеще ще разполага само с фискални бонове за направените покупки на гориво, без да се изискват фактури.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1.Как следва да се извърши префактурирането на покупката на гориво от „Z” ЕООД при условие, че тя няма да разполага с данъчна фактура?
2.Следва ли брутната сума на фискалните бонове да участва при формиране на данъчната основа при префактурирането и възможно ли е да се извърши префактуриране без да се начислява ДДС?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос
Префактуриране следва да се приема за допустимо в случаи, когато фактурата е издадена от доставчика на едно данъчно задължено лице, а действителен потребител на стоката или услугата е друго данъчно задължено лице. Освен това, доколкото наличието на облагаема доставка е същностна предпоставка за възникването на право на данъчен кредит на получателя, префактурирането следва да се счита за допустимо само и единствено в случаи, при които се налага, за да се осигури правото на действителния потребител на стоката или услугата да упражни правото си на данъчен кредит.
От изложеното е видно, че издаването на фактура следва да е обусловено отизвършена доставка на стока или услуга. Тъй като в изложената фактическа обстановка на запитването е посочено, че стойността на закупуваното гориво не е включена в цената на услугата „таен клиент”, то следва, че страните по договора си префактурират стока – гориво, която действително се употребява още при закупуването му от подизпълнителя „Z” ЕООД и не се доставя след това от него към „X” ЕООД и от последното отново към „Y” ЕАД.
Предвид изложеното е недопустимо в конкретния случай да се извършва префактуриране на закупеното гориво, тъй като същото не е предмет на доставка от „Z” ЕООД към „X” ЕООД, както и от последното към „Y” ЕАД, а крайния му потребител е дружеството подизпълнител.
Следва също така да се обърне особено внимание на разграничаването на случаите на префактуриране от случаите, в които възнаграждението по доставката се определя въз основа на разходите, извършени от доставчика или така наречения метод на ценообразуване разходи плюс. В тези случаи не става въпрос за префактуриране, а за начин на изчисляване на дължимото по доставката възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗДДС данъчната основа се определя на базата на всичко, което включва възнаграждението, получено от или дължимо на доставчика във връзка с доставката, от получателя или от друго лице, определено в левове и стотинки, без данъка по ЗДДС. Отт.2.1 на приложения към запитването договор е видно, че възнаграждението включва всички направени разходи и такси, свързани с извършваната услуга. В конкретния случай разходите за зареждане на гориво представляват част от разходите на доставчика за извършването на услугата. Предвид това те биха могли да участват при формирането на данъчната основа по
чл. 26,ал. 2 от ЗДДС в случай, че заплащането им е уговорено между страните по договора.
По втори въпрос
Предвид изложеното в отговора по първи въпрос, следва да имате предвид, че получените фискални бонове от подизпълнителя могат да се използват като удостоверяващ документ, на базата на който да се формира данъчната основа на доставката на услуга, извършвана от „Z” ЕООД към „X” ЕООД и от последното към „Y” ЕАД.’

Оценете статията

Вашият коментар