5_ 53-00-506/ 08.10.2009г.
ЗДДС, чл.6, ал.1
ЗДДС, чл.9,ал.1
ЗДДС, чл.26
ЗДДС, чл.50
Запитването е посочено,че дружеството е българско юридическо лице – финансова институция, регистрирано за целите на ЗДДС с основна дейност отпускане на потребителски кредити на български физически лица.Зададените въпросисе отнасят до:
– данъчното третиране по ЗДДС на възстановените на дружеството суми (разноски за арбитражни такси, такси за частни съдебни и/ или държавни съдебни изпълнители и съдебни такси)от осъдени длъжници
– начисляването на ДДС при продажба на лек автомобил, за който при покупката не е упражнено право на приспадане на данъчен кредит, съгласно чл.70, ал.1 от ЗДДС.
Предвид зададените въпроси и относиматакъм тях нормативна уредба изразявам следното становище:
І.Съгласно чл.2 от ЗДДС обект на облагане с данък върху добавената стойност е: стойност се облагат:
1. всяка възмездна облагаема доставка на стока или услуга;
2. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, извършено от регистрирано по този закон лице или от лице, за което е възникнало задължение за регистрация;
3. всяко възмездно вътреобщностно придобиване на нови превозни средства с място на изпълнение на територията на страната;
4. всяко възмездно вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната на акцизни стоки, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, което не е регистрирано по този закон;
5. вносът на стоки,
По смисъла на ЗДДС доставка на стока епрехвърлянето на правото на собственост или друго вещно правовърху стока ( чл.6, ал.1 от ЗДДС), а доставка на услуга е всяко извършване на услуга ( чл.9, ал.1 от ЗДДС), както и определени действия приравняващи ги на доставка на стока или услуга посочени съответно в чл.6, ал.2 и ал.3 и чл 9, ал.2 и ал.3 от ЗДДС.
Както по своето естество, така и на основание посочените по-горе разпоредби от ЗДДС присъдените е възстановени съдебни разноски не се третират като обект на облагане с данък върху добавената стойност.
Присъдените и възстановени разноски не могат да се третират и като част от данъчната основа по смисъла на чл.26 от ЗДДС, доколкото те не са дължими от получателя на доставчика по повод извършваните от последния финансови услуги.
ІІ.Специфичен случай на освобождаване от начисляване на данък от регистрирано лице за облагаема доставка е предвиден в чл.50 от ЗДДС. Разпоредбата е приложима в следните две хипотези:
– когато стоката е използвана изцяло за извършването на освободени доставки и на това основание не е било упражнено право на приспадане на данъчен кредит по отношение на начисления данък при тяхното производство, придобиване или внос;
– когато при производството, придобиването или вноса на стоката не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл.70 от ЗДДС.
Това от своя страна означава, че е необходимо да са изпълнени едновременно следните условия:
-регистрирано по ЗДДС лице да се разпорежда с произведени, закупени или придобити по друг начин от него стоки или с резултата от получена от него услуга;
-за тяхда е начислен ДДС (от регистрирани лица – по облагаемата доставка, получена от лицето, прилагащо чл.50; от митнически органи – при внос на стоки, осъществен от въпросното лице; от лицето само на себе си – при вътреобщностно придобиване или прекратяване на регистрацията по ЗДДС).
-лицето не е приспаднало този начислен ДДС, като данъчен кредит, тъй като по силата но други разпоредби от ЗДДС, същият не с право на данъчен кредит.
При последваща продажба на автомобила /независимо дали купувача е данъчно задължено лице или не/, за който при придобиването не еналице право на приспадане на данъчен кредит ще е приложима разпоредбата на чл.50, т.2 от ЗДДС. Предвидразпоредбите на чл.114, ал.1, т.12 от ЗДДС при документирането на доставката във фактурата следва да бъде вписано нормативното основание, въз основа на което не се дължи данък върху добавената стойност – в случая чл.50, т.2 от ЗДДС.
‘