ЗДДС, чл.3, aл. 2

1_207/20.12.2010
ЗДДС – чл. 3, ал. 2
Във връзка с Ваше запитване, постъпило вДирекция „ОУИ” –…….., изразяваме следното становище:
В запитването си сочите, че в хода на ревизия на физическо лице сте установили, че същият е декларирал в ГДД по чл.41 от ЗОДФЛ/отм./ за 2005 и 2006 години и по чл.50 от ЗДДФЛ за 2007, 2008 е 2009 години граждански договори – извършване на услуги с личен труд. С оглед приложените от физическото лице писмени договори поставяте следните въпроси:
1.Предоставените граждански договори за извършване на работа чрез личен труд за 2005, 2006, 2007, 2008 и 2009 години, следва ли да се третират като комисионни договори?
2.Извършената дейност попада ли в обхвата на независима икономическа дейност по смисъла на чл.4 от ЗДДС/отм./ и чл.3, ал.2 от ЗДДС?
По първи въпрос:
От приложените към запитването договори не може да се направи категоричен извод за това, дали същите по същество са договори за работа с личен труд или комисионни договори. Договорите са бланкови, без посочване на предмета на съглашенията и при липса на конкретизиращи условия по договореността между съконтрагентите.
Съгласно легалната дефиниция на чл.348, ал.1 от ТЗ, с комисионния договор комисионерът се задължава срещу възнаграждение по поръчка на доверителя да извърши от свое име и за негова сметка една или повече сделки. Тези сделки комисионерът сключва винаги от свое име, затова комисионният договор задължително е без упълномощаване. От определението е видно, че комисионният договор притежава основните характеристики на гражданскоправния договор за поръчка, поради което и разпоредбите за договора за поръчка се прилагат съответно към отношенията между доверителя и комисионера, доколкото в ТЗ не е предвидено друго – чл.348, ал.2 от ТЗ. За осъществяване на комисионното правоотношение на практика са необходими фигурите на комитент, комисионер и по необходимост трето лице, с което комисионера сключва сделка в изпълнение на комисионния договор. Комитентът по комисионния договор има задължение да приеме резултатите от изпълнителната сделка, да възстанови разноските по повод изпълнението на поръчката и да плати възнаграждението на комисионера /комисион/.
От друга страна, въпреки бланкетността на договорите, в съдържанието на последните е посочено, че на определената от страните дата се сключва договор за управление чрез личен труд. Съгласно чл.141, ал.7 от ТЗ, отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Според разпоредбата на чл.147, ал.1 от ТЗ едноличният собственик на капитала управлява и представлява дружеството лично или чрез определен от него управител. Ако собственикът е юридическо лице, неговият ръководител или определено от него лице управлява дружеството. Следователно управителят може да не е собственик или съдружник в дружеството. Договорът за управление няма изрична уредба извън регламента в Търговския закон, следователно за този вид договори се прилагат общите разпоредби на гражданското право, в частност на Закона за задълженията и договорите.
Договор за управление е този договор, с който се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок или безсрочно. Този вид управление включва формирането и изразяването на волята на самото предприятие при взаимодействието му с други правни субекти.
Когато се отнася например за търговско дружество договор за управление и контрол може да бъде сключен въз основа решение на Съвет на директорите, като се възложи на един или няколко от неговите членове – изпълнителни директори, управлението на дружеството. Изпълнителният директор, респективно – управителят, не може да делегира възложените му по този ред правомощия на друго лице.
Такъв договор се счита за сключен и само по силата на съдебно решение, в което съответното лице е посочено като управител – срещу заплащане на възнаграждение.
На следващо място, в сключените договори е вписано, че се касае за изпълнение на поръчка срещу възнаграждение. Съгласно чл.280 от ЗЗД с договора за поръчка довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените му от последния действия, т.е. предмет е извършването на правни действия – процесуално представителство, сключване на правна сделка от довереника за сметка на доверителя и др. Осъществяването на фактически действия – изработване на вещ, написването на книга и т.н., се възлага с договор за изработка. Страни по договора за поръчка, предвид неговия предмет могат да бъдат само дееспособни физически лица, както и юридическите лица. Характерно за този договор е, че се сключва с оглед личните качества на страните. Възложилият правните действия се нарича доверител, а лицето, което извършва действията за сметка на доверителя се означава като довереник. Много често договорът за поръчка се съчетава с упълномощаване на довереника и тогава правните действия се извършват за сметка и от името на доверителя. Това означава, че страна по сключения в изпълнение на поръчката договор с трето лице става доверителят и правните последици настъпват директно в неговата правна сфера, т.е. не е необходимо последваща сделка (отчетна сделка) между доверителя и довереника, с която последният да прехвърли резултата от поръчката на доверителя.
Принципно при договорите водещото не е наименованието на един договор, а съдържанието и произтичащите от него правни последици, ведно с действителното фактическо състояние по изпълнението му. В този смисъл е и разпоредбата на чл.20 от ЗЗД, съгласно която, при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Ето защо за да се изведе един несъмнен извод за характера на договорите е необходимо да се изискат допълнителни писмени доказателства и обяснения от ревизираното лице за установяване предмета на договора, срока на извършване на работата, обема, отчитането й, условията при които да бъде извършена, нейните характеристики и др. на извършваната срещу възнаграждение дейност от физическото лице.
По втори въпрос:
Ако се установи, че договорите носят белези на комисионен договор, считаме, че дейността на комисионера може да бъде определена като независима икономическа дейност.
Ако се установи, че по своята същност и характеристики приложените са договори за управление и контрол, то съгласно чл.3, ал.3, т.2 от ЗДДС следва да се приеме, че дейността на физическите лица, които не са еднолични търговци, за осъществяваната от тях дейност, уредена в закон, по управление и контрол на юридически лица не представлява независима икономическа дейност.
Ако се установи, че дейността се извършва по договор за поръчка при който се дължи извършването на конкретно действие или е налице задължение за постигане на конкретен резултат – съгласно чл.3, ал.2 от ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него. При условие, че събраните доказателства обосновават изводи, че услугите по договора за поръчка са насочени към реализиране на икономическа изгода, нямат случаен характер и са в изпълнение на стопанска дейност, считаме, че дейността представлява независима икономическа дейност.

Оценете статията

Вашият коментар