5_53-02-337/ 11.12.2009г.
ЗДДС, чл.45
ЗДДС, чл.79,
В запитването са поставени въпроси във връзка с прилагането на ЗДДС и ЗКПО и по конкретно:
1. Предвид разпоредбите на чл.45, ал.3 и ал.7 от ЗДДС в кои случаи дружество, регистрирано по ЗДДС закупило част от сграда, която не е нова по смисъла на ДР на ЗДДС от продавач – физическо лице (нерегистрирано по ЗДДС), може при последваща продажба да избере такава доставка да бъде освободена и необходимо ли е извършване на корекция на ползван данъчен кредит по чл.79 от ЗДДС?
2. В случай на апортиране от дружество на собствен незастроен поземлен недвижим имот в друго ново дружество, с оглед изискванията на ЗКПО и Закона за счетоводството как следва да бъде третирана разликата-загуба между цената на придобиване на имота при апортиращото дружество, от една страна и от друга страна, приета и одобрена оценка на лицензирани вещи лица, назначени от съда за оценка на апорта за вписване в Търговския регистър?
Предвид изложеното в запитването и относиматанормативна уредба изразявам следното принципно становище:
По отношение на 1-ви въпрос:
Данъчното третиране на доставките, свързани със земя и сгради е уредено в чл.45 от ЗДДС и чл. 44 от ППЗДДС.
По отношениепрехвърлянето на собственост върхусгради или на части от тях, които не са нови, доставката на прилежащите към тях терени, както и учредяването и прехвърлянето на други вещни права върху тях е приложима разпоредбата на чл.45, ал.3 от ЗДДС и същите са предмет на освободена доставка.
Определението за “сгради, които не са нови”, се извежда по аргумент за противното от определението, дадено в § 1, т.5 от ДР на ЗДДС. С визираната норма е дадена дефиниция за “нови сгради“, а именно:
а) които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, са с етап на завършеност “груб строеж“ или
б) за които към датата, на която данъкът за доставката им е станал изискуем, не са изтекли 60 месеца считано от датата, на която е издадено разрешение за ползване по реда на Закона за устройство на територията.
Основният режим на доставките по чл.45, ал.3 от ЗДДСе „освободена доставка”.Правото на избор дали една освободена доставка да бъде облагаема може да се упражни на основание чл. 45, ал. 7 от ЗДДС в случаите на доставка по чл. 45, ал.3от ЗДДС. Правото на избор може да се упражни чрез посочване на размера на данъка във фактурата за доставката,. Същото може да бъде упражнено и чрез посочване във фактурата на основанието за осъществяване правото на избор доставката да е облагаема – чл. 45, ал.7 от ЗДДС. Следва да се приеме, че лицето е упражнило правото си на избор доставката да бъде облагаема също и когато лицето не е посочило във фактурата основанието за неначисляване на данък, съгласно изискването на чл. 114, ал.1, т.12 от ЗДДС. В този случай се приема, че данъкът е включен в цената /чл. 67, ал.2 от ЗДДС/.
Когато регистрирано лице по ЗДДС е приспадналоданъчен кредит при:
– покупка на сграда и/или прилежащ към нея терен;
– учредяване в негова полза на вещни права върху сграда и/или върху прилежащ към нея терен;
– учредяване в негова полза на вещни права върху земя, включително УПИ,
при последваща разпоредителна сделка със същите, ако към момента на продажбата сградата – предмет на сделката не е „нова” по смисъла на разпоредбата на §1, т.5 от ЗДДС, ще е налице доставка по чл.45 от ЗДДС, която може да има различен характер, в зависимост от направения от доставчика избор: освободена /на основание ал.1 и ал.3/ или облагаема /на основание ал.7/.
В случай, че доставката бъде извършена като освободена такава, е налице основание за приложението на чл.79 от ЗДДС само в случаите, когато при придобиването е ползван данъчен кредит.
По отношение на 2-ри въпрос:
Непаричните вноски (т.нар. апорт) са регламентирани в чл.72 и 73 от Търговския закон (ТЗ). Вноската се оценява от 3 независими вещи лица, посочени от длъжностното лице по регистрацията към Агенцията по вписванията. Оценката в дружествения договор, съответно в устава, не може да бъде по-висока от дадената от вещите лица.
Тъй като в запитването не е посочена счетоводната база за изготвяне и представяне на годишните финансови отчети на апортиращото дружество, както и как е класифициран недвижимия имот – като ДМА или като инвестиционен имот, изразявам становище при допускането, че се прилагат Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия и апортирания актив е ДМА.
За дружеството-вносител е налице трансформация на активи – определен вид актив се превръща в инвестиция. В случая отчитането на вноската следва да е съобразно правилата на СС 16.Съгласно т.11.2., буква г) от СС 16 „Дълготрайни материални активи” (изм.-ДВ, бр. 86 от 2007 г.) печалбите или загубите от отписването на ДМА при трансформиране в акции или дялове – разликата между първоначалната оценка на акциите/дяловетеи балансовата стойност на отписания ДМА се отчита като печалба или загуба.
‘