5_53-02-85/ 08.04.2011г.
ЗДДС, чл.46, ал.1, т.4 и т.5
В запитването е посочено, че дружеството е инвестиционен посредник, предлагащ онлайн търговия с валута и финансови инструменти на регионалните и международните финансови пазари. Предметът на дейност на компанията обхваща също брокерски услуги в страната и чужбина и търговия за собствена сметка. Дружеството притежава лиценз за инвестиционен посредник и регистрация като не банкова институция.
Във връзка с дейността си в чужбина дружеството сключва договори за представителство с физически и юридически лица с предмет привличането на клиенти към услугите, предлагани от дружеството. При осъществяване на дейността си по този договор Представителят следва да довежда, да изпраща и да реферира лица, които да станат клиенти на дружеството и да подпишат договор с дружеството за предоставяните услуги. При осъществяване на дейността си представителят извършва само привличане на лица, които да станат клиенти на дружеството, като представителят не подписва договор с тези лица нито от името на дружеството, нито от свое име. Страна по договорите с клиентите е само и единствено дружеството.
Дружеството заплаща възнаграждение за дейността на представителя под формата на месечни комисионни, изчислени в пипсове, въз основа на изтъргуваните обеми и/ или обороти от клиентите, привлечени от представителя. За целите на разплащанията по въпросния договор терминът „пипс” означава най-малката промяна в стойността на един валутен курс, а комисионните за изтъргуван обем от привлечените клиенти се изчислява на база затворена позиция. Комисионните се изплащат на представителя за всяка изпълнена от привлечения клиент сделка.
При така изложената фактическа обстановка са зададени следните въпроси:
1. Необходимо ли е дружеството да се самооблага като получател на услуга по чл.21, ал.2 от ЗДДС при плащания свързани с договори за представителство
2. Цитираните плащания попадат ли в хипотезата на договаряне, съгласно чл.46, ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС и се считат ли се за освободена доставка.
Предвид изложената фактическа обстановка и относимата към зададените въпроси нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл.46, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДСосвободена доставка е:
-сделката, включително договарянето, свързана с валута, банкноти, монети, използвани като законно платежно средство, с изключение на банкноти и монети, които обикновено не се използват като законно платежно средство или са с нумизматична стойност;
– сделката, включително договарянето, свързана с дружествени дялове, акции или други ценни книжа и техни деривати, с изключение на управлението и отговорното пазене; това не се отнася за ценни книжа, установяващи права върху стоки или услуги извън посочените в този член;
Считам, ченормата на чл.46, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС не следва да се тълкува стеснително,а логически и в съответствие Директива 2006/112/ЕО, както и да е съобразена със съдебната практика на СЕО по отношение приложението на Директивата.
Съгласно тълкуването на Съда на ЕО, обективирано в § 23 от Решение № 435/05, “Терминът “договаряне“, съдържащ се в член 13, Б, буква г), точки 1—5 от Шеста директива, няма определение в същата директива. Съдът обаче се е произнасял в контекста на точка 5 от тази разпоредба, че това понятие има предвид дейност, извършвана от посредник, който не притежава качеството на страна по договор във връзка с финансов продукт и чиято дейност е различна от типичните договорни престации, извършвани от страните по такива договори. Всъщност дейността по договарянето е услуга, извършвана в полза на една от страните по договора и заплащана от тази страна като една отделна посредническа дейност. В този смисъл целта на една такава дейност е да направи необходимото, за да сключат договор две страни, без преговарящият да има някакъв собствен интерес, що се отнася до съдържанието на договора (вж. в този смисъл Решение от 13 декември 2001 г. по дело CSC Financial Services, C-235/00, Recueil, стр. I-10237, точка 39). Обратно, не сме изправени пред дейност по договаряне, когато една от страните по договора възложи на подизпълнител част от материално-техническите действия, свързани с договора (вж. в този смисъл Решение по дело CSC Financial Services, посочено по-горе, точка 40).”
В случая, за да се приеме, че “услуги по договаряне” – освободени по смисъла на чл. 46, ал.1 от ЗДДС, релевантен е фактът дали въпросните посреднически услуги са осигурили на дружеството, сключването на договор с лица, които да станат клиенти на това дружество. Консултациитена потенциални клиенти, рекламирането на дейността на дружеството, отчитането на резултатите от неуспешни преговори и обработване на данни,не следва да се третират като доставки по “услуги по договаряне” и нямат характер на освободени доставки.
В случая следва да се направи ясно разграничаване на доставките по договарянето и доставките, които представляват доставки на материали или административни, технически, рекламни, обработка на информация или други услуги. В случаите, при които посредникът не е обвързал в договор доставчика и получателяна услугата, тези доставки не следва да се разглеждаткатоосвободенауслугапо договаряне, а всяка от тях следва да бъде третирана данъчно по общите правила на закона.
Предвид гореизложеното, ако услугата се изразява единствено и само в привличане на клиенти, то същата попада в хипотезата на чл.46, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС, в резултат на което се определя като освободена доставка по смисъла на същите разпоредби.
Следва да се има предвид, че в чл.81, ал.6 от ЗДДС е предвидено, че протокол по чл.117 от ЗДДС се издава и в случаите на доставка с място на изпълнение на територията на страната, за която данък не следва да се начислява.
‘