Във връзка с направеното от Вас запитване с писмо свх. № … / 04.09.2013 г. при Дирекция „ОДОП ….., / с вх.№ …./28.08.2013г. в ТД на НАП –…./ Ви уведомяваме за следното:
Според изложената фактическа обстановка: С ревизионен акт №…./21.05.2012г. на ТД на НАП-…., касаещ периода 01.10.2010г.-31.08.2011г. не ви е признат данъчен кредит в размер на 4579,64лв. на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДСза придобитавтомобил Фолстфаген -Тигуанпо договор за финансов лизингс фирма „…. лизинг БГ” ЕООД, който е квалифициран в ревизионния акт като „лек”, по смисъла на параграф 1, т.18 от ДР на ЗДДС и комбинираната номенклатура на ЕС.Твърдите, че от свидетелството за регистрация на МПС –то, копие от което прилагате,е видно, че автомобилът е категория „N 1” и брой на местата „4 + 1” включително и за водача.
Въпросът вие дали е възможно последващо възстановяване нанепризнатия данъчен кредит, а също и дали ще е налице право на ползване на данъчен кредит след ревизирания период, като се има предвид изменението на ЗДДС от 01.01.2013г. и указанието на Изпълнителния Директор наНАП с изх.№ 910088/26.06.2013г., издадено във връзка с правото на ползване на данъчен кредит по договори за финансов лизинг.
При така изложената непълна фактическа обстановка, изразяваме следното принципно становище:
След направената служебна проверка се установи, че издаденият от ТД на НАП –… РА № …./21.05.2012г. на ТД на НАП-…., е влязъл в сила на 18.06.2012г. Този факт е установен и с влязлото в сила на 13.08.2012г.Решение №…/16.07.2012г. на Директора на Дирекция „ОУИ”-…., с което жалбата срещу ревизионния акт е оставена без разглеждане. Влизането в сила на ревизионния акт означава, че е налице стабилитет на ревизионния акт и не могат занапред да се пререшават въпросите, решени с административния акт, т.е. не може да се иска отново данъчен кредит, който с ревизионния акт не е признат. Единствената процесуална възможност за това е, ако определените, с необжалвания по съдебен ред ревизионен акт, задължения не бъдат изменени по реда на чл.133 и следващитеот ДОПК /раздел ІІ „Изменение на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски”/.Това става по заповед или разпореждане за извършване на ревизия на Териториалния директор,на основанията посочени в чл.133, ал.2 от ДОПК. Преценката дали са налице основания за изменение на определените задължениясе прави от компетентния териториален директор на НАП, като такаваможе да се инициира и отзадълженото лице. Съгласно чл.134, ал.3 от ДОПК „Заинтересованото лице може да подаде писмено искане до териториалния директор, към което се прилагат доказателствата, на които се позовава.”, а съгласно ал.4 „Изменението е допустимо, ако искането за изменение е подадено в тримесечен срок от узнаване на основанието за изменение и до изтичане на срока по чл.109”.
Но, следва да имате предвид, че соченото от Вас основание –изменение на материалните разпоредби, не е предвидено в чл.133, ал.2 от ДОПК, като основание за изменение на вече определени данъчни задължения.
ЗДДС е материален данъчен закон, който урежда правата и задълженията на субектите,като изменениятав разпоредбите мусе прилагат занапред, а нес обратна сила.С измененията в ЗДДС , направени с ДВбр.94/2012г., влезли в сила от 01.01.2013г. е отпаднало ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит, когато лекият автомобил енает- изменението е в чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС. Това означава, че ако сте наели и ползвате лекия автомобил, въз основа на договор за наем, който може да е сключен преди изменението, но е в сила за страните и след 01.01.2013г. , за начислените ви след тази дата наемни вноски ще е налице право на данъчен кредит, което ще може да упражните, по предвидения за това ред / съгласно чл.72 от ЗДДС- чрез включване размера на данъчния кредит при определяне на резултата в справката-декларацияи посочване на документа в дневника за покупките за съответния данъчен период или в един от следващите 12 данъчни периода/. Но за периода преди изменението, включително и за неревизираните периоди /до края на 2012г./, нее налице право на данъчен кредит на това основание-чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС, / в редакцията в сила до 31.12.2012г./ , което е обяснено и в цитираното от вас Указание на ЦУ на НАП с изх.№ 910088/26.06.2013г.
Не прилагате към питането си договора, въз основа на който ползвате автомобила, но ако същият представлява договор за финансов лизинг и в него е предвидено прехвърляне на собственосттавърху лекияавтомобил, включително и в случаите, в които е уговорена само опция за прехвърляне на правото на собственост, /когато по същество се прехвърлят рисковете и изгоди от собствеността , а също и сборът на всички вноски е практически идентичен с пазарната стойност на автомобила/, то е налице доставка на стоки по смисъла на чл.6, ал 2, т.3 от ЗДДСи за получателите на доставки по такива договори не възниква право на данъчен кредит за начисления ДДС от доставчика, на основание чл.70, ал.1, т.4 от ЗДДС.Указанието с изх.№ 910088/26.06.2013г. съдържа и подробна обосновка в този смисъл.
Следва да се има предвид, че са налице и други изменения на разпоредбите на ЗДДС, които касаят ползването на право на данъчен кредит по доставки, свързани с леки автомобили:
Съгласно новата разпоредба, съдържаща се в чл.70, ал.2, т.5на ЗДДС „Превозните средства по ал.1, т.4/т.е. придобит и внесенмотоциклет или лек автомобил/ или услугите по ал.1, т.5 се използвати за дейности, различни от посочените в т.1-4, в случаите в когато една или повече от изброените в т.1-4 дейности са основна дейност за лицето /определение, за която се съдържа вт.18а от ДР на ЗДДС/; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.” Тогава ограничението за ползване на данъчен кредит на Алинея 1, т.4 и т.5на чл.70 не се прилага.
В определението за лек автомобил, съдържащо се в т.18 от допълнителните разпоредби на ЗДДС, също има изменение, но то не касае признаците за характеризиране на автомобила, като лек, а е премахнато ограничението, съществуващо в изречение трето на разпоредбата, съгласно което „При определяне броя на местата за сядане се вземат предвид само седалките, монтирани от производителя.”
С оглед на изложеното, не се променят правното ви положение, доколкото не представяте доказателства, за реализиране на някоя от по-благоприятните хипотези на ЗДДС, свързани с измененията му, в сила от 01.01.2013г.,направени с ДВ бр. 94/2012г.
‘
Вх.№ 2015474 от 04.09.2013 РО ПЛОВДИВ Отг. ОУИ Пловдив | 20-15-474