Изх. №20-00-202
…………. 2016 г.
чл. 6, ал. 4 от ЗДДС
чл. 78 от ЗКПО
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД е местно юридическо лице, собственост наКооператив Ю.А., Холандия и е част от международна корпоративна група. Дейността на дружеството включва реклама и маркетинг на електронни стоки и оборудване, компютри и телекомуникационни техники и технологии наЛимитед. Дружеството внася тестери и демо продукти на мобилни телефони и компютри от(тестери), за които не дължи плащане къмХК.
Българското дружество използва внесените тестери да тества устройствата с български СИМ карти и да се увери напълно, че са в безупречно състояние преди официално да започнат да се прилагат и промотират в България. Освен това тестери се предоставят на някои клиенти и мобилни оператори в България, които да направят собствено тестване на устройствата по отношение на външния вид и усещане, дизайн и технически характеристики преди да започнат да ги купуват отХК.
В повечето случаи тестерите са прототипи, върху които се извършват функционални тестове (напр. всички функции дали са приложими за българските мрежи) или се използват за презентации при представяне на нови продукти с марка „Л“.
„ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД прилага Международни стандарти за финансово отчитане (МСФО). Дружеството завежда тестерите зад балансово по статистическата стойност, посочена в митническите декларации за внос.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Дружеството има ли право на данъчен кредит във връзка с вноса на тестери съгласно ЗДДС?
2. Следва ли да се приеме, че тестерите не са обект на облагане с корпоративен данък съгласно ЗКПО?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 6, ал. 3 от ЗДДС като възмездни доставка по смисъла на този закон е определено безвъзмездното прехвърляне на собственост или друго вещно право върху стоката на трети лица, когато при производството, вноса или придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит.
Изключение от това правило е предвидено в чл. 6, ал. 4 от ЗДДС, според което чл. 6, ал. 3 от ЗДДС не се прилага при безвъзмездното предоставяне на стока с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри.
В ЗДДС няма легално определение на понятието мостра.
Относно тълкуването на понятието мостри, Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС) се е произнесъл с Решение от 30 септември 2010 г. по дело С-581/08 EMI Group Ltd.
Съгласно мотивите на съда, мостра по смисъла на член 5, параграф 6, второ изречение от Шеста директива е образец на продукт, който има за цел да популяризира продажбата му и който позволява да се оценят неговите характеристики и качества, без да се стига до крайно потребление, различно от присъщото на дейността по популяризиране. Национална правна уредба не може по общ начин да ограничава това понятие само до образците, давани във форма, която не е за продажба, или пък до първия екземпляр от поредица от еднакви образци, давани от данъчнозадълженото лице на един и същ получател, освен ако тази правна уредба позволява да се вземат предвид естеството на представяния продукт и търговският контекст на всяка сделка, при която се дават тези образци.
Предвид изложеното, доколкото в описаната в запитването фактическа обстановка, става въпрос за безвъзмездно предоставяне на мостри, то за доставката ще е приложима разпоредбата на чл. 6, ал. 4 от ЗДДС.
Правото на приспадане на данъчен кредит за начисления данък при вноса на устройства с марка Леново, които се използват от дружеството за безвъзмездно предоставяне на потенциални клиенти, за тестване и запознаване с продукта ще е налице съгласно разпоредбата на чл. 69 от ЗДДС и при условията на чл. 71 от същия закон.
В конкретния случай, следва да се има предвид, че корекции по чл. 79, ал. 1 от ЗДДС не се извършват на основание чл. 80, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, ако стоките или услугите са използвани за доставки по чл. 70, ал. 3 от ЗДДС.
Съгласно чл. 70, ал. 3, т. 5 от ЗДДС ограничението на правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС не се прилага за безвъзмездно предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел или при предоставяне на мостри. В тази връзка, за дружеството не възниква задължение за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит при доставката на стоките, предвид обстоятелството, че част от внесените стоки ще се предоставят безвъзмездно като мостри.
По втори въпрос:
Видно от представените данни българското дружество е част от международна корпоративна група, осъществяващо реклама и маркетинг на електронни стоки и оборудване, компютри и телекомуникационни техники и технологии наГруп Лимитед, т.е. предоставя вътрешно групови услуги. В тези случаи се прилагат правилата на трансферно ценообразуване, които се основават на принципа на независимите пазарни отношения. Този принцип за ценообразуване между свързани лица е поставен в чл. 16, ал. 1 от ЗКПО. Съгласно разпоредбите на чл. 15 и чл. 16 от ЗКПО, предоставянето на услуги между свързани лица трябва да бъде при пазарни условия по см. на §1, т. 14 от ДР на ЗКПО и Наредба №Н-9/14.08.2006 г. за реда и начина за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.
По отношение на счетоводното отразяване на получените тестери във връзка с предоставяните вътрешно групови услуги следва да бъдат съобразени приложимите счетоводни стандарти, тъй като в ЗКПО не се съдържат конкретни разпоредби.
Нормите на ЗКПО определят кои счетоводни приходи и разходи се признават за данъчни цели, като в чл. 78 от закона е постановена регулация със сумата на приходите и разходите, които би следвало да бъдат отчетени съгласно нормативен акт, но неса отчетени от данъчно задълженото лице. За целите на данъчното облагане, преценката се прави с оглед изпълнението на дейността на предприятието, документалната обоснованост и в зависимост от това в какви договорни взаимоотношения се намира данъчно задълженото лице. Дали изразеното разбиране в запитването е в съответствие с нормативните изисквания в тази връзка, би могло да се прецени в рамките на цялостен анализ на дейността на дружеството, на база сключени договори и други документи за осъществени търговски и финансови взаимоотношения. Принципно, доколкото отразяването на тестерите зад балансово, като чужди активи в съответствие с възприетата счетоводна политика на дружеството, не нарушава нормативно изискване, същите не са обект на данъчна регулация по ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.
‘