ЗДДС, чл.62, aл. 2

Изх. №20-00-518
01.02. 2017 г.
чл. 62, ал. 2 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитването е следната:
Дружеството закупува стоки от данъчно задължено лице, регистрирано за целите на ДДС в Ирландия. Стоките /принтери/ се придобиват на територията на страната и се продават на клиент установен в България, за което дружеството издава фактура и начислява 20% ДДС.
Описано е, че по конкретна доставка част от стоките няма да бъдат доставени до България, а ще се транспортират от Ирландия до Полша, където българския клиент има представителство.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Следва ли да се начислява ДДС за продажбата на стоки, които не пристигат на територията на страната?
2. Как следва да се отрази фактурата за покупка на стоките в отчетните регистри и справка-декларацията по ЗДДС?
3. Как следва да се отрази фактурата за продажба на стоките в отчетните регистри и справка декларация по ЗДДС?
4. Следва ли да се издаде протокол по чл. 117 от ЗДДС към фактурата за покупка на стоки от Ирландия?
5. Налице ли е право на данъчен кредит по издадения протокол по чл. 117 от ЗДДС за стоките придобити на територията на Полша?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи и пети въпрос:
Съгласночл. 17, ал. 1 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставка на стока, която не се изпраща или превозва, е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2.
Съгласно чл. 17, ал. 2 от закона мястотона изпълнениепри доставканастока, коятосе изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
Предвид цитираните разпоредби мястото на изпълнение при доставка на стока, се определя в зависимост от това дали стоката, предмет на доставката, се превозва или не.
Вътреобщностно придобиване /ВОП/ е налице, когато се придобива правото на собственост върху стока, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчнозадължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка /чл. 62, ал. 1 от ЗДДС/.
В тази хипотеза следва да имате предвид, че по смисъла на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС, независимо, че стоката не е пристигнала на територията на страната, мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по този закон и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната. Именно предвид цитираните разпоредби на ЗДДС, в случая са налице посочените условия за прилагане на режима на ВОП и за дружеството възниква задължение по чл. 84 от ЗДДС.
С други думи покупката на стоки от държава членка и транспортирана до територията на Полша в описания случай, не попада в общите хипотези на вътреобщностно придобиване с място на изпълнение на територията на страната, по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС във връзка с чл. 62, ал. 1 от ЗДДС, доколкотостоките не се изпращат или транспортиратдо територията на страната от територията на друга държава членка. Независимо от това, следва да се има предвид, че мястото на изпълнение на вътреобщностното придобиване, съгласно чл. 62, ал. 2 от ЗДДС е на територията на страната, когато лицето, което придобива стоките, е регистрирано по ЗДДС и е осъществило придобиването им под идентификационен номер, издаден в страната.
Според решение на Съда на Европейската общност (СЕО), понастоящем Съда на Европейския съюз (СЕС ) от 22 април 2010 г. по съединени дела С-536/08 Staatssecretarisи С-539/08 Facet, за да се гарантира облагането с ДДС, чл. 28б, А, параграф 2, първа алинея от Шеста директива гласи, че освен ако получателят не установи, че сделката е обложена в съответствие с параграф 1 от този член, счита се, че мястото на изпълнение на придобиването се намира на територията на държавата членка, издала идентификационния ДДС номер, под който получателят е извършил придобиването (накратко държава членка по идентификация).
Съгласно посоченото по горе решение на СЕО данъчнозадължено лице, което се намира в положението, посочено в първата алинея от параграф 2 от чл. 28б, А, от Шеста директиваняма право да приспада незабавно начисления по полученото вътреобщностно придобиване ДДС.
Когато вътреобщностно придобиване е обложено по реда на чл. 62, ал. 2 от ЗДДС в страната и впоследствие се докаже, че това придобиване е обложено и в държавата членка, където стоките са пристигнали или е завършил превозът им, то следва да бъде извършена корекция по реда на чл. 10 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
В този смисъл е изразеното становище в писмо изх. №24-39-65/18.12.2015 г. на зам. изпълнителния директор на НАП, което може да намерите на интернет страницата на НАП (www: nap.bg).
Мястото на изпълнение на последващата доставка на стоката, съобразно разпоредбите на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС ще е с място на изпълнение на територията на Полша, т. е. мястото на изпълнение е извън територията на страната. В тази връзка, основание за неначисляване на данък за продажбата е чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, като данъчната основа на доставката следва да намери отражение в колона 23 на дневника за продажби.
Следва да се има предвид, че и в двете хипотези на чл. 17 от ЗДДС дружеството осъществява независима икономическа дейност на територията на страна от ЕС (конкретно в Полша) и е необходимо да се запознаете със законодателството на съответната държава за евентуално възникване на задължение за регистрация за целите на ДДС в тази държава.
По втори, трети и четвърти въпрос.
Издаването на протоколи за целите на ЗДДС е регламентирано в разпоредбата на чл. 117, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗДДС, данъкът при вътреобщностни придобивания е изискуем от лицето, което извършва придобиването. Издаденият протокол за осъщественото вътреобщностно придобиване на стоки и в двете хипотези на чл. 62 от закона, се отразява в дневника за продажби за целите на начисляване на данъка, а в дневника за покупки така издадения протокол, следва да се отрази с право или без право на приспадане на данъчен кредит, предвид гореизложеното.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар