1218/18.09.2013г.
ЗДДСчл.70, ал.1, т.4 и т.5 от ЗДДС и чл.215, ал.1 от ЗКПО
Посочвате, че дружеството Ви се занимава с проектиране на нови и ремонт на съществуващи пътища и пътни съоръжения. Основната дейност на дружеството е свързана с оглед на обекти и контролиране на строителния процес на пътища, в това число и с проектиране и контролиране строителството на горски пътища за нуждите на Държавно горско стопанство. Поради специфичните нужди от транспорт при изпълнението на този вид дейност е необходимвисокопроходим автомобил, като за целта е избран за закупуване автомобил Suzuki, модел JIMNY 1.3 JLX 4×4.
Поставени са следните въпроси:
1.Имаправо дружеството на ДК при закупуването на автомобила?
2.Може ли да се ползва данъчен кредит за горивата, авточастите и другите консумативи към него?
3.Може ли автомобила, горивата, авточастите и консумативите към него да се отнасят като разход на фирмата?
Във връзка с изложената в запитването не достатъчно ясна фактическа обстановка, предвид факта, че към същото не е приложен талон за регистрация на автомобила в КАТ, с оглед уточняване какво е предназначението на същия споредЗакона за движение по пътищата,въз основа на относимата нормативна уредба, свързана със ЗДДС и ЗКПО изразявам следното принципно становище:
По първи и втори въпрос от гледна точка на ЗДДС:
Съгласно Закона за движение по пътищата, в зависимост от предназначението си автомобилите се определят като:
а) леки – за превозване на пътници, в които броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 8;
б) товарни – за превозване на товари и/или за теглене на ремарке;
в) автобуси – за превозване на пътници с повече от 8 места за сядане без мястото на водача;
г) специални – с постоянно монтирана апаратура, съоръжения или машини, които не позволяват използването им за други цели.
Съгласно дадената легална дефиниция в т.18 на §1 от ДР на ЗДДС“лек автомобил“ е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5. Не е лек автомобил автомобил, който е предназначен за превоз на товари, или лек автомобил, който има трайно вградено допълнително техническо оборудване за целите на извършваната дейност от регистрираното лице.
Предвид разпоредбата на чл.70, ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС правото на приспадане на ДК не е налице независимо, че са изпълнени условията на чл.69 или 74, когатое придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил, както и за стоките или услугите, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на посочените превозни средства в т.4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали.
Разпоредба на чл.70, ал.1, т.4 и 5 от ЗДДС не се прилага, когато:
1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;
2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);
3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;
4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1;
5. превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 – 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 – 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.
Предвид гореизложеното, ако закупеният от Вас автомобил Suzuki, модел JIMNY 1.3 JLX 4×4 е лек автомобил, по смисъла на §1, т.18 от ДР на ЗДДС и се използва заосъществяване на дейността Ви, свързана с контролиране на строителния процес на пътища, за който автомобил не е приложима разпоредбата на ал.2 на чл.70 от ЗДДС, правото на приспадане на ДК при покупка на същия, както и за стоките или услугите, които са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на автомобила, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали, няма да бъде налице.
По трети въпрос от гледна точка на ЗКПО:
Относно покупката на автомобила:
Покупката на автомобила следва да намери отражение в счетоводната отчетност на дружеството. Тъй като липсва информация каква счетоводна база за изготвяне на финансовите си отчети прилага предприятието, допускаме, че прилага Националните стандарти за финансови отчети на малки и средни предприятия /НСФОМСП/.
В т.2 на Счетоводен стандарт /СС/ 16 – Дълготрайни материални активи е дадено определение за „дълготрайни материални активи” и това са установими нефинансови ресурси, придобити и притежавани от предприятието, които: а/имат натурално-веществена форма; б/се използват за производството и/или доставката/продажбата на активи или услуги, за отдаване под наем, за административни или за други цели; в/се очаква да бъдат използвани през повече от един отчетен период.
При завеждане на автомобила като дълготраен материален актив, същият следва да бъде признат и отчитан по правилата на СС 16.
Доколкото считаме автомобила за амортизируем актив по смисъла на СС 4 – Отчитане на амортизациите, за него следва да се отчитат счетоводни разходи за амортизации.
За данъчни цели в чл.50 от ЗКПО е дадено определение за данъчни дълготрайни материални активи и това са сумите, които отговарят на изискванията за амортизируеми дълготрайни материални активи съгласно НСФОМСП, чиято стойност е равна или превишава по-ниската стойност от:
1.стойностния праг на същественост за дълготрайния материален актив, определен в счетоводната политика на данъчно задълженото лице;
2.седемстотин лева.
Данъчните дълготрайни материални активи са данъчни амортизируеми активи по смисъла на чл.48, т.1 от ЗКПО, като реда за начисляване на данъчни амортизации е регламентиран в чл.58 от ЗКПО.
Съгласно чл.54, ал.1 и 2 от ЗКПО при определяне на данъчния финансов резултат се признават годишните данъчни амортизации, определени по реда на глава 10 от закона, а счетоводните разходи за амортизации не се признават за данъчни цели.
Следва да имате предвид и разпоредбата на чл.67 от ЗКПО, според която счетоводните разходи, формиращи данъчен амортизируем актив, включително последващите разходи, не се признават за данъчни цели.
Относно разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на автомобила:
В §1, т.40 от Допълнителните разпоредби на ЗКПО е дадено следното определение: „превозни средства” са тези, посочени в Глава 2, Раздел 4 от Закона за местните данъци и такси, независимо дали са вписани в регистър, воден съгласно българското законодателство. Коментираният в запитването автомобил може да бъде определен като превозно средство.
Законът за корпоративното подоходно облагане /ЗКПО/ не съдържа специални правила по отношение на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства, когато се използват за осъществяване на стопанската дейност на данъчно задълженото лице. Т.е. следва да се прилага общия режим на закона по отношение на отчетените счетоводни разходи при определяне на корпоративния данък.
Ако отчетените счетоводни разходи за поддръжка, ремонт и експлоатация на автомобила са свързани с дейността на предприятието и са документално обосновани по смисъла на чл.10 от ЗКПО, то те са данъчно признати разходи.
Извършването на разходите за поддръжка и експлоатация на превозни средства за основната дейност /дейността по занятие/, се доказва чрез документи, изискуеми по реда на чл.10 от ЗКПО и Закона за счетоводството: фактури, вкл. фискален бон и пътни листове, удостоверяващи осъществяването на превози във връзка с извършваната дейност, както и с други документи /заявки, протоколи и т.н./ с подобен характер, разработени като вътрешен документооборот, които могат да послужат за доказване на връзката между разходите и извършваната дейност. Наличието на доказателства, че автомобилът се използва само за осъществяване на тази дейност, е задължително условие, за да не се облагат разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация с данък върху разходите.
Изключение от горепосочения общ ред на данъчно третиране е предвидено за разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства, когато с тях се осъществява управленската дейност. Същите подлежат на облагане с данък върху разходите по чл.204, т.3 от ЗКПО при спазване на изискването за документална обоснованост по смисъла на чл.10 от ЗКПО.
Данъчната основа се определя по реда на чл.215, ал.1 от ЗКПО. Когато лекия автомобил се използва едновременно за целите на основната дейност и на управленската дейност, за определяне размера на данъчната основа за облагане следва да се имат предвид разпоредбите на чл.215, ал.2 от ЗКПО. Определянето на обхвата на разходите, които се облагат с данък върху разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация е направено с §1, т.39 от допълнителните разпоредби наЗКПО.
Към определената данъчна основа се прилага данъчната ставка от 10%, регламентирана с чл.216 от ЗКПО. На основание чл.206 от ЗКПО коментираните разходи и данъците върху разходите се признават за данъчни цели в годината на начисляване и не формират данъчна временна разлика.
В случаите, когато не е налице документална обоснованост, разходите за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозно средство не се облагат с данък върху разходите по реда на чл.204 от ЗКПО, а се прилага разпоредбата на чл.26, т.2 от ЗКПО, т.е. с размера на счетоводните разходи се увеличава се счетоводният финансов резултат.
Следва да имате предвид, че когато лекият автомобил се ползва за лични нужди, отчетените разходи с такъв характер не се признават за данъчни цели по реда на чл.26, т.1 от ЗКПО – разходи, несвързани с дейността.