ЗДДС, чл.82, aл. 2, т. 3,НАРЕДБА Н-9,ЗКПО, чл.10,ЗДДС, чл.13

Изх. №53-04-105
28.02. 2017 г.
чл.10 от ЗКПО
чл. 13 от ЗДДС
чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС
Наредба № Н- 9/2009
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„Е“ ЕАДе местно юридическо лице, регистрирано по ЗДДС. Основната дейност на дружеството е търговия с електрическа енергия и за осъществяването ? е издадена лицензия от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), понастоящем Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР).
Във връзка с осъществяваната дейност дружеството е получател по доставки на стоки и услуги от чуждестранни доставчици от Европейския съюз и извън него. По повод на тези отношения за дружеството възникват следните казуси:
Казус 1. Дружеството закупува от онлайн маркетингова платформа софтуерно приложение, което спомага за изпращане на имейли до клиентите във връзка с провеждани кампании. Софтуерното приложение е на нива, в зависимост от броя на клиентите, към които се изпращат имейли, като в случая дружеството е закупило 25 000 кредита. След заплащане по банков път на услугата от онлайн системата се генерира и изпраща до потребителя разписка (Receipt) в електронен формат (приложена към запитването), която съдържа следната информация: номер, дата и час на създаване на поръчката; предмет на доставката; стойност на доставката; данни за компанията (маркетингова платформа) – наименование, адрес ДДС номер; упоменато е, че доставчикът не е регистриран за целите на ДДС и че за доставката на услугата не е начислен ДДС.
Казус 2. Дружеството закупува мобилни апарати за своите служители във връзка с изпълнение на техните служебни задължения от доставчик, регистриран за целите на ДДС в Германия. За закупените стоки дружеството получава фактура (приложена към запитването), в която липсва ДДС номер на получателя, въпреки че доставката представлява вътреобщностно придобиване и не следва да се начислява ДДС от доставчика, а да се самоначисли от получателятООД съгласно чл. 84 от ЗДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Счетоводният разход, отчетен във връзка с доставката на софтуер по казус 1, следва ли да бъде признат за данъчни цели и по-конкретно фактурата, издадена от чуждестранното дружество отговаря ли на изискванията за документална обоснованост?
2. В случай, че във фактурата за закупените мобилни апарати липсва ДДС номер на получателя, разходът признат ли е за данъчни цели съгласно ЗКПО?
3. Налице ли е вътреобщностно придобиване (ВОП) и задължение за издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за начисляване на 20% ДДС, след като за стоката е начислен данък от доставчика в Германия?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение прилагането на ЗКПО.
По отношение на така поставените въпроси приложение намират общите правила на ЗКПО, според които данъчно задължените лица следва да обосноват чрез първични счетоводни документи отразените от тях счетоводни разходи. Извършването на сделки по електронен път не предполага специфичен ред и начин за водене на счетоводната отчетност на предприятието, респективно – специален ред на данъчно третиране.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗКПО счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството (ЗСч), отразяващ вярно стопанската операция.
Съгласно чл. 4 от ЗСч счетоводният документ е хартиен или технически носител на счетоводна информация, класифициран като първичен, вторичен и регистър. Първичният документ е носител на информация за регистрирана за първи път стопанска операция. В ал. 1 на чл. 6 от ЗСч е регламентирана задължителната информация, която следва да съдържа първичният счетоводен документ, адресиран до други предприятия или физически лица. Според ал. 6 от същата норма, документална обоснованост е налице и когато първичният документ не е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на този закон (вж. чл. 2 от ЗСч), и в документа липсва част от изискуемата информация по ал. 1, когато този документ отразява вярно документираната стопанска информация.
Аналогична на цитираната горе счетоводна разпоредба е разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗКПО – счетоводен разход се признава и когато първичният счетоводен документ е издаден от лице, което не е предприятие по смисъла на чл. 2 от ЗСч и в документа липсва част от изискуемата информация по ЗСч, когато този документ отразява вярно документираната стопанска операция.
Следователно, документи, издадени от чуждестранни лица, които не са предприятия според ЗСч, е допустимо да не съдържат изискуемите реквизити по този закон, като в тези случаи данъчно задълженото лице получател следва да е в състояние да докаже реалността на доставката.
Предвид гореизложеното, за да бъде признат счетоводен разход, за данъчни цели е необходимо едновременно да бъде удостоверено:
– документална обоснованост на счетоводния разход (първичен счетоводен документ, който да съдържа изискуемата по ЗСч минимална информация или други документи, удостоверяващи липсващата информация);
– реалност на отразената стопанска операция чрез осигуряване и на други доказателства (документи);
– разходът да е свързан, присъщ за дейността на предприятието.
По отношение прилагането на ЗДДС.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ЗДДС, придобиването на правото на собственост върху стока, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2 от ЗДДС, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка се определя като вътреобщностно придобиване.
Съгласно чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната /данъчно задължено лице от държава членка на ЕС или трета държава/ и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги.
В ЗДДС, както и в правилника за неговото прилагане не се съдържат разпоредби, които да освобождават лицата от задължение за начисляване на данък върху добавената стойност, в случаите в които за доставка с място на изпълнение на територията на страната е начислен данък от чуждестранен доставчик, който не е установен на територията на страната. Поради това възниква задължение за издаване напротокол по чл. 117 от ЗДДС за начисляване на дължимия данък по ЗДДС.
В този случай е необходимо да се има предвид, че ако впоследствие сумата за данъка се възстанови от доставчикът като недължимо платена, дружеството следва да издаде протокол по чл. 117, ал. 4 от ЗДДС, въз основа на издаден от доставчика коректен документ (кредитно известие или анулиране на погрешната и издадена нова фактура).
В случай обаче, че доставчикът откаже да възстанови данъка, начислен по доставката на получателя и това бъде доказано със съответната кореспонденция, то дружеството би могло да подаде по електронен път искане за възстановяване, подписано със универсален електронен подпис до данъчната администрация на доставчика, на чиято територия е извършено начисляването, посредством създадено за целта WEB – базирано приложение на страницата на Националната агенция за приходите, съгласно Наредба № Н-9 от 16 декември 2009 г. наза възстановяване на данъка върху добавената стойност на данъчно задължени лица, неустановени в държавата членка по възстановяване, но установени в друга държава-членка на Общността (Наредба № H-9/2009 г.).
По смисъла на чл. 13 от посочената наредба, данъчно задължено лице, установено на територията на страната, което иска да му бъде възстановен данък върху добавената стойност от друга държава – членка на Общността, за начислен му за закупени от него стоки, получени услуги или осъществен внос на територията на същата, следва да отговаря на условията, предвидени в държавата членка по възстановяване. Правата и задълженията на това лице, както и периодите за упражняване на правото за възстановяване са съгласно законодателството на държавата членка по възстановяване. Редът за подаване на искането и съдържанието на необходимата информация са регламентирани в чл. 14 и 15 от Наредба № H-9/2009 г. на МФ.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

Оценете статията

Вашият коментар