ЗДДС, чл.82, aл. 2, т. 3,ЗДДС, чл.3, aл. 1, т. 5,ЗДДС, чл.3, aл. 1, т. 6,ЗДДС, чл.86,ЗДДС, чл.117,ЗКПО, чл.33, aл. 1, т. 1

М-20-00-6/17.03. 2011 г.
ЗКПО, чл. 33, ал. 1, т. 1
ЗДДС, чл.82, ал.2, т.3
ЗДДС, чл.3, ал.1, т.5 и 6
ЗДДС, чл.86
ЗДДС, чл.117
В писмото е описана следната фактическа обстановка: по силата на договор, сключен между „Банка България” АД и BANK SA, ATHENS, в България могат да бъдат командировани служители на гръцката банка за нуждите на бизнеспроцеса на Банка България. Предмет на тези пътувания са участие на служителите на BANK в работни срещи на бизнес звената на Банка България, участие в анализ и разработка на процеси, участие в изграждане на процедури и проекти, консултации за стартиране на нови продукти и услуги и др.
В договора е регламентирано, че уреждането на самолетните билети и хотелското настаняване ще бъде организирано от туристическа агенция Travel, Athens. Туристическата агенция няма място на стопанска дейност на територията на България, агенцията е данъчно регистрирано лице за целите на ДДС на територията на Гърция. Туристическата агенция фактурира на Банка България: таксата за резервация на самолетните билети; цената на самолетните билети София – Атина и Атина – София; таксата за резервация на хотели на територията на България; цената на хотелското настаняване в хотели на територията на България; организиране на зали за мероприятия, както и осигуряването на други, свързани с мероприятието материали и услуги; дневни разходи за командированото лице. Издадената фактура от туристическата агенция не включва ДДС.
Във връзка с горното, поставяте следните въпроси:
1. Как следва да се третират направените разходи от страна на „Банка България” АД по този договор за целите на ЗКПО и признати ли са те за данъчни цели?
2. Как следва да се третират предоставените от туристическата агенция услуги за целите на ДДС и възниква ли задължение за „Банка България” АД да начислява ДДС?
Предвид изложеното в запитването и относимата нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
Прилагане на ЗКПО:
Разходите за командировки на чуждестранните специалисти на гръцкото дружество по повод пребиваването им в България във връзка с бизнес процеса на Банка България ще се третират по реда на чл. 33 от ЗКПО, доколкото не представляват възнаграждение или възстановими разходи за договорените услуги.
Разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО регламентира данъчното третиране на разходите за пътуване и престой, в които попадат и командировъчните пари, на физическите лица (както местни, така и чуждестранни) за целите на закона.Признават се следните счетоводни разходи, когато пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице: разходитеза пътуване и престой на физически лица, които са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителниили контролни органи на данъчно задълженото лице. Тези разходи следва да бъдат документално обосновани по смисъла на чл. 10 от ЗКПО.
Тъй като в случая не е налице изискуемата от чл. 33, ал. 1, т. 1 от ЗКПО правна връзка (трудови или извънтрудови правоотношения) между физическите лица – служители на BANK и данъчно задълженото лице – Банка България, описаните в запитването разходи се третират като непризнати счетоводни разходи за данъчни цели.
Прилагане на ЗДДС
От 01.01.2011г. мястото на изпълнение при доставки на услуги,свързани с културни, артистични, спортни, научни, образователни, развлекателни или други подобни мероприятия ( с изключение на доставка на услуга по осигуряване на достъп), когато те се предоставят на данъчно задължено лице се определя по реда на чл.21, ал.2 от ЗДДС, т.е. мястото на изпълнение на доставката, е мястото където получателят е установил своята независима икономическа дейност или постоянния обект, за който е предназначена услугата..
Съгласно чл.82, ал.2, т.3 от ЗДДСкогато доставчикът е данъчно задължено лице, което не е установено на територията на страната и доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема данъкът е изискуем от получателя по доставката при доставка на услуги – когато получателят е данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, т.5 и 6 от ЗДДС. От текста на разпоредбата е видно, че за да се определи получателя на услугата като лице платец на данъка следва да изпълнени едновременно следните условия:
1. получателят на услугатае данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, т.5 и 6 от ЗДДС.
2. доставчикът на услугатае данъчно задължено лице, което не е установено в страната
3. услугата е с място на изпълнение на територията на страната
4. услугата епредмет на облагаема доставка
Предвид гореизложеното, за дружеството, регистрирано по ЗДДС лице в качеството му на получател по доставката възниква задължение за начисляване наданъка по реда на чл.86 от ЗДДС, чрез издаване на протокол по реда и условията на чл.117 от ЗДДС. ‘

Оценете статията

Вашият коментар